Зинаида Златанова: Трябва ли България да е член на ЕС?

Европа, към която се присъединихме, е много по-различна от Европа днес. Със сигурност се превърна в най-голямата икономика в света. Територията на свобода, демокрация и сигурност обхвана почти цялата територия на континента. Беше възстановена историческата справедливост – мечта и на Изтока, и на Запада в продължение на 50 години – единство на европейските народи, разделяни от тоталитарни режими и Желязна завеса. Множество изследвания показват по категоричен начин, че икономическа полза от обединението има както за новите, така и за старите страни-членки.

Едновременно с това се случиха неща, за които със сигурност нямаше предвидени преговорни глави и европейско законодателство.

В последните няколко години Европейският съюз смяташе, че е преживял най-тежката криза от създаването си заради икономическите и финансови проблеми. Икономическият растеж се забави, като рязко се увеличиха социалните неравенства. Днес живеещите под прага на бедността европейци са с няколко милиона повече. Тежката икономическа и финансова криза беше преодоляна, но с цената на десетки фалирали банки, милиони загубени работни места и щети по репутацията на европейския проект, който все още установяваме.

Оказа се, че кризите всъщност предстоят. През 2009 г. влезе в сила Лисабонският договор. Едно от големите му постижения беше новата фигура на Върховен представител по външната политика, олицетворяващ засиленото единство на Европейския съюз към външния свят и олицетворяващ ролята на Европа като незаобиколим фактор в решаване на глобалните въпроси. Още в мандата на първия избран Върховен представител както единството на външната политика, така и способността на ЕС да участва в решения на глобални кризи, трябваше да се доказва без предварителна подготовка и без дори дипломатите в Службата за външни отношения на Съюза да са докрай назначени.

Европа се сблъска не просто с външно-политическа криза. Настоящата геополитическа ситуация поставя под въпрос самата основа на европейската външна политика и политиката на сигурност. Днес сме заобиколени от размирици и, нека го кажем, война по всичките си граници. На първо място, събитията в Близкия изток и Северна Африка изместиха на втори план конференциите и инициативите за Средиземноморско сътрудничество и Европа се изправи пред безпрецедентна бежанска и мигрантска вълна. Европейските лидери дори нямат време да приемат нови правни инструменти в областта на миграцията, защото събитията и хуманитарните кризи ги изпреварват всекидневно. Не защото лидерите са неспособни, а защото мащабът на предизвикателството е огромен.

Само допреди година Европейският съюз градеше стратегически партньорства с Русия. В момента североизточната граница е източник на нестабилност, като икономическите щети са най-малкият възможен проблем. Говорим за изпитание, което поставя под въпрос единството на ЕС, общата ни привързаност към ценностите, под които сме се подписали и дори репутацията на глобална сила. Кризата в Украйна извади наяве противоречия вътре в Европейския съюз, които бяха оставени за решаване в по-добри времена. Оказа се, че трябва да ги изясняваме и изглаждаме в лоши времена.

Как изглеждат нещата в самия ЕС? Лисабонският договор за първи път уреди правно възможността за напускане на страна-членка. Това, което мисли населението на поне една трета от страните-членки, беше вербализирано от правителството на Великобритания, което обяви провеждането на референдум за бъдещето на членството на страната в ЕС. Посочвам една трета от страните-членки, защото почти толкова са държавите, където негативното мнение за Европейския съюз преобладава над позитивното, според изследване от края на 2014 г. на Евробарометър. Следователно, не може да бъде изненада безпрецедентното нарастване на популизма, ксенофобията, расизма. Все закономерни последици от едно десетилетие на задълбочаващи се неравенства в цяла Европа. Неравенства между Изтока и Запада, Севера и Юга, между бедни и богати, между имащи и нямащи работа и достъп до качествени социални услуги.

Последна по време, но първа по важност, е набралата нова сила криза в Еврозоната след смяната на правителството в Гърция. Всъщност, смяната на правителството е напълно условно понятие, отбелязващо началото на процес, който беше неизбежен. Битката за съществуването на еврото е най-важната, която ЕС води в момента. Еврото е символът на Европа в последните 15 години, според гражданите на ЕС /пак според данни на Евробарометър/ и ключово достижение на икономическата интеграция и сила на Европа. Последните изказвания на Жан-Клод Юнкер дават надежда, че в Брюксел разбират, че изгубим ли Гърция за Еврозоната и ЕС /едното без другото не е възможно юридически/, много вероятно е да загубим еврото и не е напълно невъзможно да загубим и Европа.

Можехме ли да знаем преди 10 години, в каква Европа ще живеем? А можехме ли да знаем в каква България ще живеем? Разбира се, че не.

Трябва ли България да е член на ЕС – категорично да. Поне това казват българите във всички видове проучвания – национални и европейски. Когато се измерват ползите от членството, винаги се калкулира цената на не-членството. Проблемите на днешния ден са глобални. Почти нито един от изброените по-горе проблеми не са предизвикани от ЕС. Не са предизвикани и от България, но щяха да ни повлияят по същия или дори по по-лош начин, ако бяхме извън ЕС. С други думи, проблемите ни нямаше да са по-малко, а инструментите за решаването им щяха да са в пъти по-малко. Както и парите за това. Твърд противник съм на възприемането на ЕС като пари и фондове. И въпреки това, нетните приходи за седем години са близо 15 милиарда лева. Задайте въпроса "За" или "Против" на всички, които чакаха децата и внуците им да имат достъп до европейските университети. На земеделците, които почти не знаеха значението на думата "субсидия". На хората, които искаха да намерят професионална реализация на огромния европейски трудов пазар. На всички, които очакваха демокрация по европейски, справедливост по европейски и защита на правата си по европейски. Пак според проучванията, 97 % от българите и днес смятат, че ЕС може да помогне на България да сложи ред в правосъдието и борбата с корупцията. Проблемите щяха да са същите, но нямаше да имаме финансовите ресурси, солидарността и опита в решаването им. Нямаше да сме възприели правилата, които представляват предпазната ни мрежа от неразумни решения. Дори само обезщетяването на вложителите във фалиралата КТБ нямаше да се случи, ако ги нямаше европейските правила. Всички сме сигурни в това.

България е част от най-благоденстващия и проспериращ регион в света. Европейският съюз се възприема като пример за демокрация, свобода и спазване на човешките права и промотира тези ценности като основен приоритет на външната си политика. Да, България получи не само нови възможности, но и нови отговорности. Да, сега вече не отговаряме сами за себе си, а носим отговорност за съдбата на още 27 европейски народа. Както и те за нашата. Само след три години България ще председателства за първи път Европейския съюз. Може ли това да се сравни с положението на трета страна, която седи и чака да приемат декларация по неин адрес или да премахнат визите за гражданите й, например. Защото това е най-малкото, което означава не-членството.

Модерният напоследък евроскептицизъм говори какви хубави неща щели да ни се случат, ако сме извън ЕС. Като категоричен еврооптимист смятам за по-важно да знаем какви лоши не биха ни се случили, защото ЕС е нашата защитна мрежа. Отговорът е в последната по време, но най-близка географски криза от последните дни, съвсем близо до нашата граница, която вече е и граница на ЕС. 

БГНЕС

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител