(http://www.klassa.bg/)
Наталия Симеонова: 3500 души във фейсбук ме върнаха на екрана на Би Ти Ви
Все още обичам Денис и може би чувствата към него ми пречат да срещна партньор, с когото да живея, казва известната тв водещаНаталия Симеонова е една от най-популярните телевизионни водещи у нас, а животът ѝ прилича на холивудска история. Омъжена е за рокзвездата Денис Ризов от “Ахат”, но от десетина години живеят разделени. Това не им пречи да работят заедно в прекрасно разбирателство - той е продуцент на предаването ѝ по Би Ти Ви “Предай нататък”.
Двамата имат дъщеря - Виктория, на 16 г., която учи в италианския лицей в Горна баня.
Наскоро “Предай нататък” се върна отново на екрана след безпрецедентен “натиск” от зрители - над 3500 души създадоха група във фейсбук. Подобно нещо досега зрителите са правили само за “Всяка неделя” на Кеворк Кеворкян, но с писма по пощата.
- Имате ли фейсбук вече, г-жо Симеонова?
- Не, никога не съм имала фейсбук страница, а след като злоупотребиха с името ми и направиха фейсбук от мое име, съм особено предпазлива за идеята. Освен това не обичам неща за цял живот и по същата причина, поради която никога няма да си направя татуировка, няма да си направя и фейсбук страница.
- Заради социалната мрежа обаче “Предай нататък” е отново на екрана.
- “Предай нататък” има своята официална страница, на която общуваме с всички, които гледат и харесват предаването, както и с тези, които ни критикуват. Там сме много активни.
Истина е, че след спирането на предаването над 3500 души се обединиха във фейсбук зад каузата “Да върнем “Предай нататък” в ефир”, което беше най-големият комплимент за нашия екип. Разбира се, че и добрата воля на Би Ти Ви си каза думата.
- Защо спряха предаването? Официално беше казано, че е изтекъл договорът.
- Да, той изтече, но това се случва 2 пъти годишно. Ние работим на сезони и за всеки сезон имаме договор. Няма логика да спреш предаване, което освен социалната кауза има изключително висок дял от аудиторията и рейтинг. В повечето случаи
имахме резултатите
на централната
емисия новини
На мен винаги са ми допадали посланията на Би Ти Ви, още повече че понякога “Предай нататък” оформя облика им. Първият ни сезон протече под мотото “Ние вярваме в доброто, повярвайте и вие”. Сега виждам, че и новините вървят с рубрика “Ние вярваме в доброто”.
Струва ми се, че е хубаво за една телевизия да има в програмата си предаване с такива послания. Наистина не знам защо беше спряно. Единственото обяснение са финансовите причини. Да, но Денис (Ризов - б.а.) и Юри Коцев са може би единствените продуценти в България, които въплъщават всяка взета стотинка в производство. Повечето продуценти заделят процент от средствата от бюджета като печалба и оставят екипа да работи с една втора или една трета. Тук се изразходват 100% от бюджета.
Сега започнахме предаването при малко по-различни условия - и финансови, и като време на излъчване. Наскоро ги попитах двамата: “Защо го правите? Вие нямате никаква изгода и печалба от това.” Но те самите са много заразени от каузата на предаването. Ние тук сме една порода хора - правим всичко колкото като работа, толкова и като лична кауза.
- Откъде идват средствата в предаването, с които помагате на толкова хора?
- Хората се обаждат и ни предлагат помощ. Те ни имат доверие, това наистина е най-голямото признание. Миналата седмица записвахме поредните три предавания в студио и буквално предишната вечер ми звънна колежка от Би Ти Ви. Каза ми, че съпругът ѝ има желание да дари средства за кауза на “Предай нататък”. Той се събира с хора от различни професии - юристи, програмисти, лекари, обединени от това, че са фенове на футбола. Създали са турнир на всички фенове на европейските грандове в България. Миналата година са събирали пари в подкрепа на каузите на Стилиян Петров и са ги дарили за деца, болни от левкемия. Тази година се обръщат към нас. Питах ги как са избрали да подкрепят кауза на предаването. Те казаха: “Ние много харесваме това, което правите, имаме огромно доверие, че парите ни ще отидат при човек, който има нужда.” Фактът, че и на екран се вижда всяко дарение, всичко, което правим, допълва това доверие.
- Как ви хрумна да правите такова предаване?
- Когато беше спряно “Море от любов” на 10-ата година, макар че и то беше с висок рейтинг...
- Значи не го спирате вие или продуцентът му?
- Би Ти Ви реши да го спре, бяха си развалили отношенията с Магърдич (Халваджиян, продуцент на предаването - б.а.), но не бях много наясно в дълбочина какъв е конфликтът. Така или иначе
бях останала без
работа,
тъй като Маги нямаше ясна идея в близката една година как ще се случат нещата, а аз не можех да чакам толкова време. И тогава Би Ти Ви ме покани на среща. Реших, че просто иска да ми благодари за последните 10 години. Но от дума на дума Апостол Пенчев, тогавашният програмен директор, започна да ме пита какво ще правя. Аз съвсем откровено и импулсивно отговорих, че много ми се прави нещо подобно на “Море от любов”, но по-социално ангажирано. Разказах им накратко някакви идеи от типа на “Бърза социална помощ”, но по-ангажирано с проблемите, отколкото с мечтите - това беше в моите представи. Докато говорех, видях как лицето му се преобрази, той се удари по челото и каза: “Наталия, ти наистина си идеалният водещ за “Модре з ньеба” (Modre z neba).” Това се оказа словашки формат, който той гледал на някакво събитие, където са представяли тв продукция. Предаването стартирало от идеята за сбъдване на мечти, а с течение на годините, тъй като то съществуваше по онова време от 4 години, се оказало, че е по-гледано, ако героите имат драматична предистория. Само докато го слушах, вече бях много запалена.
Буквално на следващия ден ми изпратиха субтитрирани няколко броя, светкавично ги бяха превели. Бързо взехме решението да се опитаме да направим подобно предаване в България. Обадих се на екипа си от “Море от любов”, мнозинството ме подкрепи и до ден днешен работим заедно.
Тогава с режисьора ни Иван Шадов бяхме изпратени на обучение, срещнахме се със създателите на предаването. Спомням си, че преди старта предишната седмица в същия часови слот Апостол Пенчев програмира филма “Предай нататък” с Кевин Спейси. Той разказва за детенце, което в час по социология рисува схемата “ако ти направиш добро на трима души и всеки от тях направи добро на още трима, и т.н.”. Получава се безкрайна аритметична прогресия, която ще промени света към по-добро.
- Често и на екрана се виждат сълзите в очите ви. Как се преживяват тъжните истории?
- Аз плача най-често в банята, не обичам да натоварвам околните с моите сълзи. Много рядко се случва пред много близък човек просто да не мога да се сдържа. Но последно се разплаках в кадър на снимки преди 10-ина дни, когато получихме поредното писмо за историята на едно момиче, останало без майка след взрива в Горни Лом. Когато отидох в с. Средогрив, близо до Горни Лом, родното село на майка ѝ, където открихме 18-годишната Ивана, толкова се потопих в разказа ѝ, толкова се слях в тяхната история на майка и дъщеря, толкова много паралели направих между мен и Вики и Ивана и майка ѝ, че просто не издържах и започнах тихо да хлипам. (Нейната история се излъчва днес по Би Ти Ви - б.а.)
В същия ден получихме писмо и за две момченца от същото село, които са изгубили и двамата си родители. Сега живеят съвсем сами и баткото, който е на 21 години, е и майка, и татко на братчето си.
Това бяха две много тежки истории.
- Как станахте тв журналистка?
- Скоро разказвах на дъщеря ми, тъй като тя много се тревожи за бъдещето, макар че е в 9-и клас. Обясних ѝ: “Спокойно, има време, на твоята възраст аз
мечтаех да бъда
актриса в
драматичния театър”
Така се случи, че само 3 години по-късно промених концепцията си на 180 градуса. Понякога животът ти предлага едни събития, които влияят на избора ти. Тя засега мечтае да бъде психолог.
Аз пък исках да играя драматични роли. Веднага след като завърших училище, въпреки че беше с пълно отличие, кандидатствах само в НАТФИЗ, не уважих желанието на мама и татко да опитам и в Университета, за да не губя годината, ако не ме приемат. Тогава в НАТФИЗ стигнах до последния кръг и там ме скъсаха. Веднага след това при мен дойде една студентка на Енчо Халачев на име Антония. Дръпна ме настрани и попита: “Вие ли сте Наталия от Плевен? Изпраща ме Енчо Халачев, който помоли да ти предам, че просто те е отложил за следващата година, когато той взима клас. Няма нужда да ходиш на уроци, нито да подготвяш нови материали. Явяваш се със същите и догодина си приета.” Това толкова ме унижи и обиди. Изведнъж мечтата ти се отлага с една година просто за да бъдеш в класа на някого. Много тежко го преживявах.
Спомням си, че нощувах на един таван под наем. Прибрах се там, толкова плаках, гледах към капандурата и проучвах дали мога да я отворя, за да се кача на покрива и да се самоубия. Толкова вярвах в себе си до този момент и толкова шамаросана се почувствах изведнъж. Може би в този момент просто съм се разделила с мечтата си.
За моя радост по същото време - лятото на 1988 г., по националното радио чух обява за конкурс за водещи на младежко предаване “Формула 5”. Това беше годината на конкурсите за мен. Преди НАТФИЗ се бях явила в Габровския сатиричен театър и бях спечелила място във Вариететния театър там.
Тв конкурсът беше в студиото в “Орландовци”. Проведе се в три кръга и през цялото време от втория етаж от апаратните звучеше
един зловещ глас,
който ни ръководи
На последния кръг слиза и се запознава с нас легендата Хачо Бояджиев. Бяхме над 500 кандидати, от които след третия кръг останахме 24. Хачо ни събра и ни каза: “Имам за вас една добра и една лоша новина. Добрата е, че вие печелите конкурса. Лошата е, че конкурсът започва сега.” В продължение на 3 месеца оттам насетне в студио 5, което сега носи неговото име, той ни обучаваше в движение - сухи тренировки, интервюта, правихме интервю с Кеворк Кеворкян, пускаше ни блок американски реклами, блок български, пращаше ни да снимаме репортажи, правехме монтаж. Всеки ден, идвайки в телевизията, откривахме списък кои да останат и кои да си тръгнат.
Накрая останахме две двойки водещи - аз и Георги Ангелов, който все още е в БНТ, а другата - Асен Григоров и Мария Касимова. Всички тези хора и досега сме в професията. Мария стана най-добрата ми приятелка и до ден днешен и моя кръстница.
След това с Георги Ангелов направихме “РокОко”, което беше много успешно години наред. Беше наше авторско музикално предаване, той даде идеята и ме покани като втори водещ. Пътувахме по рокконцерти, бяхме водещи, много бурни рокаджийски години. Имаше много българска музика, която ние подкрепяхме. Много хора направиха дебюта си в “РокОко”.
- Какво стана с театъра?
- Аз вече бях работила в телевизията няколко месеца, когато дойде следващата изпитна сесия през лятото на 1989 г. Тогава кандидатствах в журналистическия факултет. Майка ми и баща ми бяха много доволни, но никога не са ми натяквали. Винаги са ми казвали какво мислят те, но са ме оставяли да правя свободен избор.
- Съпругът ви е рокзвезда, вие правехте рокпредаване, а дъщеря ви се прочу с народен хор, как се случи това?
- Вики разбра, че ще давам интервю, и ми каза: “Когато говорите за това, че ходя на народен хор, не го противопоставяйте на факта, че слушам рокмузика, защото едното не изключва другото. Аз обичам най-различна музика и по никакъв начин не искам да ме обявяват за човек, който е минал през рока и е стигнал до народната музика. Те живеят у мен заедно.”
Тя откри народната музика малко случайно. Бяхме на благотворителен концерт, организиран от героиня в “Предай нататък”, който се състоеше основно от народни ансамбли и хорове. На излизане Вики ми каза: “Мамо, знаеш ли как ми се пее в народен хор?” Погледнах я изумена - тя, която има сантиметров флеш на ухото и ходи изцяло в черно, слуша тежка музика от малка, има разностранни музикални интереси, наистина има афинитет към музиката, кръвчица сигурно.
На другия ден се обадих на Ева и Ива Валентинови от БНР, които водят фолклорното предаване там. Те моментално ми заговориха за Нели Андреева, солистка на “Филип Кутев”, която неотдавна е направила хор “Нуша”, в който пеят много интересни неща. Свързах се с нея, отидохме на репетиция на хора и бяхме запленени. Тя прави проучвания и издирва от БАН никому неизвестни народни песни, които заедно с един много талантлив композитор обработват и аранжират, превръщат ги в многогласи. Тези момичета пеят акапелно. Те са 15, на възраст от 15 до 30 години. Звучат божествено. Като излизахме от репетицията, Вики ме погледна и каза: “Точно това е, за което мечтаех.”
- Вики заедно с “Нуша” спечели кастинга при Слави Трифонов и ще пее на концерта му в “Арена Армеец”.
- Да, ще бъдат част от концерта. Малко хора са пели пред 17 000 души. А те наистина има какво да покажат. Знам, че имат покана и за музикален фестивал във Франция. Явно музикантите там вече са чули какво могат, въпреки че “Нуша” съществува едва от 1 година. Вики посещава народния хор от 1 януари.
- Какво казва баща ѝ за новата ѝ музикална страст?
- Много се гордее с нея. Тя пее много хубаво, но е
срамежлива
и не беше
пяла пред него
много дълго време. След като тръгна на хор, се осмели и му изпя няколко песни. Той буквално се ококори насреща ѝ, видях го как настръхна и ѝ каза: “Вики, ти си завършена певица. Имаш такъв талант, трябва да си много горда със себе си. А колко се гордея аз, не мога да ти опиша.” За нея това беше голямо признание от тате. Денис беше в Щатите, когато течаха кастингите при Слави, но я гледаше онлайн. Беше ѝ звъннал и ѝ казал: “Това на живо ли беше? Звучите като на запис.”
- С Денис сте разделени в живота, но продължавате да работите заедно. Как се разбирате?
- Денис е най-добрият ми приятел и вярвам, че докато съм жива, аз към него ще изпитвам това. То е толкова естествено. Може би от малка съм търсила най-добрия си приятел, за да си представя, че мога да създам семейство с него. Голямата страст също си е казала думата, фактът, че имаме дете, също си казва думата, но има и нещо друго - толкова добре се познаваме един друг, толкова сме предвидими един за друг, че не е нужно да си говорим, за да знаем какво мисли другият в момента.
Много го обичам и винаги ще го обичам. Знам, че и той ме обича, че обича Вики, и това ми е достатъчно, за да се чувствам щастлива. Може би тези чувства към него, които продължават да са живи у мен, ми пречат да срещна партньор, с когото да живея, който да ми помага във всекидневието, да ми е подкрепа, опора, но си струва. Това, което аз съм изживяла с него, на някои хора не им се случва и веднъж в живота. Благодарна съм и съм щастлива.
- Не ви ли е трудно сама?
- Той много ми помага и с детето. Но да, прибирам се вечер и сме с Вики само двете. Сигурно ще усетя колко съм сгрешила с това, че не съм обърнала изцяло гръб на чувствата си към Денис, след няколко години, когато Вики стане студентка и се прибирам вкъщи, и съм напълно сама. Вече го предчувствам. Вики тази година става на 16. Но така или иначе човек не може да се насили да търси някого, да го хареса и обикне. Ако се случат нещата, ще се случат. Ако не, значи така ми е било писано.
Свързани новини:
- И Видин обявява грипна епидемия
- Без безплатни бързи тестове за грип
- Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
- Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
- Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
- Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
- Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва
- Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
- Паредес се отдалечава от ПСЖ
- Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
- Погба носи тузарски костюм със своите инициали
- Зафиров: Цената на Неделев е висока
- Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
- Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител
Виж всички новини от 2015/04/25