Борислав Георгиев: Да се опитаме да намерим българския интерес в ТТИП

Какво липсва по темата? Често се казва, че става въпрос за зона за свободна търговия, което не е вярно. Такива многостранни споразумения има доста по света, които се нотифицират в СТО, но това не е случаят с ТТИП. То покрива няколко търговски области и предстои да влезе в сила.

Но що се отнася до България, може би, част от ТТИП вече е в сила. Защо смятам така? България едностранно е предоставила преференции на базата на двустранни споразумения със САЩ, например.

Според Ранд корпорейшън в рамките на евроатлантическия диалог ТТИП би могло да доведе до това, че личните данни на европейските пътници в самолетните превози ще могат да се предоставят на американските власти. Информацията по банковите плащания в рамките на SWIFT на европейците също ще може да бъде ползвана от американските заинтересовани институции. На базата дори само на тези два примера питам: готова ли е Европа това да се случи? Защото зад това привлекателно, интригуващо име Трансатлантическо търговско споразумение има също и много здрави аргументи. Става въпрос за 1.5-2 млрд. търговски потока всекидневно и в тях винаги има какво да се усъвършенства, за да се улеснят търговските агенти и потребители.

Има принципни постановки в споразумението, с които са запознати много европейци - относно по-лесното навлизане на ГМО на европейския континент, наднационалния търговски арбитраж и др. Бих казал, че има парадокс - ние и сега в България поглъщаме много ГМО, без да е влязло в сила ТТИП.

75% от предприятията, които определят структурата на българската икономика не са български и зад тях вече има лобита, които прокарват техните изисквания. Последствията "сърбаме" ежедневно. Защо трябва да чакаме да влезе в сила ТТИП, за да повдигаме проблема? Българският интерес за развитие на нашата икономика трябва да е мярката за оценка на едно споразумение дали е полезно или не. Вторият ми аргумент - кой ще чуе гласът на България в ЕС?

Ние сме малка държава, правителството и бизнесът ни могат да управляват парични потоци от порядъка на 15-20 пъти по-малки от описаните във въпросното споразумение. Образно казано - можете ли да попитате един български таксиметров шофьор какво точно да прави на пистата Шумахер, примерно? Ами няма да ви каже - той е некомпетентен и не знае. Разбира се, има български интерес, но той трябва да бъде артикулиран, ясно формулиран.

За един от най-дискутираните моменти от ТТИП - наднационалния арбитраж бих препоръчал да се разгледат позициите, становищата и фактите на ЮНКТАД - конференцията на ООН по търговия и развитие. Оказва се, че и сега в ЕС част от тези спорове се решават именно по този начин, по който предлага това споразумение. Само че сега, облечено официално като ТТИП, някой чел недочел започва да подскача.

Трудно ми е да преценя ползите и вредите от споразумението, защото нямам български ориентир. Ние не знаем каква икономика иска да има България в близките 30-50 г. Без такъв ориентир как да оценяваме ТТИП?

От друга страна, то е споразумение, което не просто покрива търговията, стокообмена, но и сектора услуги, а в тях България има положително салдо със САЩ и отрицателно в стокообмена. Българският глас и българската позиция при гласуването на ТТИП трябва да бъде съчетан с други страни, с нагласи като нашите, защото самостоятелно не биха се чули. Ние сме малки, наистина нямаме аргументи, нямаме и тегло.

Питам, все пак, колко са хората в България, които професионално с числа и в дълбочина могат да анализират споразумението? Според мен, те не са повече от 10-15 души, от които 2-3-ма са в парламента, 10-тина – в министерствата и 2-3-ма – зад граница. Другото е една опаковка…

ТТИП, противно на налаганото мнение, не е от полза само за САЩ, а и за Европа. Аз не искам да подхождам по темата като конфликт между САЩ и ЕС, а какво е нашето място в този процес, в степента, в която ние знаем какво искаме.

Имам чувството, че никой у нас не чете споразуменията, които България подписва и какви преференции предоставя на т.нар. инвеститори, защото някои от тях не са реални, а точно "тъй наречени". В реалния живот мултинационалните компании си решават проблемите по едни или друг начин, с ТТИП или без него. Те искат обаче принципно решение, въпросът е до колко и как това е в наш интерес и дали можем да окажем влияние на този процес.

Съгласен съм, че малките и средни предприятия пострадаха от влизането ни в ЕС. Стигнахме до там да ядем китайски чесън, китайски фасул - това ли искахме? Не е приятно. Но мога да контрирам и с друго - има доказателства, че в част от българските храни има по-опасни съставки, отколкото в ГМО продуктите. Казваше ни се, че купуваме сирене, а то - основно беше палмово масло, давам пример. Първо да поведем битка със собствените си "ГМО" храни, пък тогава - срещу вносните.

Ако сме още на темата за безопасност и качество нека я свържем и с асансьорите у нас. Ние нямаме изградена "имунна система"- затова като има инцидент, той се превръща в бедствие.

В България още не сме седнали и не сме казали кои сме, какво искаме и какво очакваме за нашите деца в близките 50 г., за да се ориентираме в този свят.

България няма функционален капацитет, но тук не виня изпълнителната власт - там има хора, които разбират, но не са те, които правят икономиката. Говоря за фирмите, за реалната икономика. Вземете първите 100 фирми у нас и попитайте мениджърите им какво мислят за ТТИП. Никой не ги пита, защо? Ами защото едната част вече са си уредили въпросите в рамките на Трансатлантическото споразумение, защото техните собственици не са българи, а другата част – не ги интересува и няма отношение . Изпълнителната власт на България дали ще подпише ТТИП или не е политически въпрос, но тя трябва да формулира българския интерес в този договор.

Наистина няма завършен документ на Трансатлантическото споразумение, не мисля, че след подписването му ще стане по-опасно да се живее в Европа, но ще бъде по-сложно и по-трудно. Възможно е и нас да ни няма в икономически смисъл, но все още на ниво, на което постановките по ТТИП се обсъждат този процес трябва да тече поне, за да знаем какво се случва. Пък и никой не ни пречи да търгуваме с трети страни, с развиващите се нови икономики от Азия. Напротив, САЩ и ЕС ни съдействат и с удоволствие ще ни помогнат. Но тук е въпросът дали имаме капацитет за това. 

БГНЕС

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител