В Германия се възхищавах на точността в немската армия

Две години изкарах в Германия. Направи ми впечатление, че немската армия е добре обучена, много дисциплинирана и снабдена с всичко. След края на езиковата ми подготовка ме

изпратиха на стаж

в 9-а учебна танкова бригада в гр. Мунстер. Минаха няколко дни, една сутрин отивам на работа, бях подполковник. Тъкмо влязох в поделението и ме извика началникът на оперативния отдел на бригадата. Съобщи ми, че е много обезпокоен, защото имат голям проблем, тъй като нямали връзка между компютрите. А става дума за 1997 г. - още тогава там всичко бе компютризирано за разлика от нас. Ние едва прохождахме в това отношение. Изслушах го и си помислих: „Да ви имам проблемите!“ Защото знаех каква е мизерията в родната ни войска. Впечатли ме и друго. Там за осемчасов работен ден има две почивки по 20 минути - сутрин и следобед. Времето от половин час за обяд е отделно. Това разписание много стриктно се спазва. Като свърши двадесетата минута, не можеш да видиш никого навън - всички са в канцелариите и работят. Просто цепят секундата. Много стриктен и дисциплиниран народ, затова Германия е велика държава. Споменавам това за размисъл на фона на нашите трудови навици.

Преди това, през 1987 г., след като завърших Военната академия в София, ме изпратиха да служа в Звездец. Тези, които са били в казармата, знаят, че на поделенията в Звездец, Грудово и Елхово им викаха Триъгълника на смъртта, защото там службата бе най-тежка. В Звездец, на 9 км от турската граница, бе дислоциран 33-ти мотострелкови полк на Бургаската дивизия. Заминах със семейството си и докато се устроим и оправим, минаха две седмици. Една събота се връщам от работа, влизам у дома и гледам - жената и дъщерята реват. Щерката беше малка - 2-ри клас. Съпругата плаче - не можела да издържа повече в тази пустош, тук нямало никакви условия за живот. А щерката плаче и не иска да ходи на училище, защото там децата били предимно ромчета и биели нашите. По онова време населението в Звездец бе преобладаващо ромско, добре че беше полкът, за да го побългарим. В селцето имаше само едно магазинче. В него освен салам „кучешка радост“ не можеш да си купиш друго. Затова офицерите и сержантите от полка пазарувахме от войсковата лавка. Там ни доставяха захар, олио, сирене и другите продукти от първа необходимост. Та двете плачат, а аз се чудя какво да правя. Казах им: „Мятайте се в колата, отиваме в Бургас да се поразходим и да си напазаруваме.“

Тръгнахме и стигнахме до кантон „Босна“, на 9 км от Звездец. Тогава там имаше денонощен граничен пост. Спряха ме граничарите - младши сержант и двама войници. Викат ми: „Здравейте, г-н капитан, вашите документи.“ Подадох им малката червена книжка, тогава военните нямаха граждански паспорти. Попитаха ме къде отивам, а аз им отговорих, че съм се запътил със семейството към Бургас. „А, сега ще проверим“, казаха бойците. И извадиха списък, даден от щаба на полка, с имената и званията на тези, които могат да напускат гарнизона. „Ама вас ви няма, какво да правим?“, обърна се към мен младши сержантът, който бе старши на поста. Помолих ги

да вдигнат бариерата

като им обясних, че ще се върна след няколко часа. А войниците бяха категорични: „Вие ще се върнете, а ние ще лежим в ареста.“ И не ме пуснаха. Нямаше как - хайде обратно към Звездец. Кое ме впечатли? Случката се разигра в събота, а аз в понеделник отивам на работа и началник-щабът на полка ме посрещна назидателно: „Другарю капитан, ако още веднъж се опитате да напуснете гарнизона, ще бъдете наказан най-сурово.“ Стана ми ясно - войниците от граничния пост, след като съм направил обратен завой с колата, веднага се обадили в поделението. Ето какъв железен ред и дисциплина имаше във войската ни тогава. По това време полкът в Звездец бе около 1000 души и се

превъоръжаваше с по-нови танкове

Танковият му батальон сменяше Т-34 с по-съвременните Т-55. Идваха от Източна Германия, където са били неприкосновен запас - бяха нови и неизползвани. Който е бил танкист, прекрасно знае, че най-големият бич са изпитите по огнева подготовка. Мерачите, с които разполагаше танковият батальон на полка, бяха все от Варненско, много свестни и подготвени момчета. Командирът на полка подполковник Зафиров много се гордееше с резултатите от дневните и нощните стрелби на танкистите и често ги награждаваше с отпуска. Много е трудно да стреляш с Т-34 в планинско-гориста местност. Като тръгнеш от изходно положение и влезеш в нанадолнище, губиш мишенното поле. Тази машина няма стабилизатор и оръдието се насочва с ръчно въртене. Така се губи време, защото мишените се показват само за 1,1 минути, след което се скриват. Докато излезеш от оврага, вече ги няма. И въпреки това момчетата се справяха блестящо. При танк Т-55 вече е друго - той е със стабилизатор, който върти купола и оръдието в хоризонтално и вертикално положение, което е голямо улеснение и е много по-лесно за мерача.

Иска ми се да споделя и някои мои съображения за това дали държавата съумява да използва потенциала на нас, военните от резерва. Отговорът е по-скоро не. Например в Пловдив се водят на отчет около 133 хиляди резервисти, а с мобилизационно назначение са около 3 хиляди. В Сливен данните са съответно 40 хиляди и около 1300 с мобилизационно назначение. С основание се поставя въпросът как се използват офицерите от резерва в тези две общини. А говорим за високо подготвени и дисциплинирани хора. Как се използват, когато има бедствия или аварии? Ами никак. Според мен трябва да се направи всичко възможно, за да се върне Гражданска защита към Министерството на отбраната, и ако по общини и кметства тази институция се попълва от резервисти, това ще облекчи значително армията ни да си изпълнява задачите по третата мисия, която е в помощ на населението при такива екстрени ситуации. Убеден съм, че с този подход ще имаме успех в предотвратяването на бедствията и авариите или своевременното ликвидиране на последиците от тях. Мисля, че трябва да има и законови промени във връзка с

повишаването 
на резервистите

във военно звание, както и за учредяване на отличителни знаци за резервистите, както е в другите армии в НАТО. Налага се и възстановяването не само на думи, а реално, на военното обучение в средните училища. Това ще допринесе младите хора да придобият умения да се справят с екстремни ситуации и с трудностите в живота. То няма да им е излишно, само ще имат полза. В много държави като Израел, Япония и т.н. още от малки учат децата какво да правят при земетресение, наводнение или терористичен акт. А у нас това се смята едва ли не за досадно, защото българинът живее с психологията, че на него не може да му се случи. 

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител