Отблизо пък всичко поразява с грамадност, според някои безсмислена, но все пак и

 

с внушението на 200 хиляди тона бетон

 

Само фигурата на Аспарух с коня е 1000 тона рязко изсечен гранит. „Тежко“ гледат Крум, Тервел, Омуртаг, Борис и Симеон.

 

Но ако човек се взре наистина много отблизо, може би с 30-кратен оптически зум, ще види като под микроскоп една човешка история, събрана в най-мъничкия детайл от бетонния колос - синьо камъче от мозайка, 2 на 2 см, боднато сякаш ни в клин, ни в ръкав в черната брада на Кирил в мозаечното пано, посветено на славянската писменост. Лицата на светите братя Кирил и Методий са на 20 м от основата и ако човек не знае къде точно да гледа, може и да не го забележи.

 

Знаят го само приятелите на шуменеца Огнян Пейчев, ако той лично им го е показал. „Срещнах го на една варненска автомивка през лятото на 2005-а - разказва Огнян. - Строен брадат мъж с излъчване на бохем. Беше си оставил джипа да го мият и пиеше кафе отвън. Като чу Шумен, очите му светнаха. Каза, че с града го свързва един от най-хубавите му спомени. Бил художник и работил по мозаечните пана при направата на паметника през 1981 г. Било 22 август. Работел по паното с образите на Кирил и Методий. Тъкмо довършвал Кирил, когато отдолу му изкрещели да слиза от скелето и

 

да бяга за пиене, защото в София му се родил син!

 

Не слязъл веднага. Изчоплил едно камъче от черната брада на Кирил и на негово място залепил едно синьо. После кръстил сина си Кирил… Малък паметник, вграден в големия.“

 

Някой друг би оставил нещата дотук, но не и той. Всеки път, когато се вглеждал в паметника, го глождело кой всъщност е човекът от автомивката, пропуснал да се представи при кратката им среща. Намерил го - Иво Генчовски, художник от екипа, работил по мозайките на обекта. Оттогава Огнян все се надява, че за някоя от годишнините на паметника, открит на 28 ноември 1981 г. от Тодор Живков, управниците на града ще поканят в Шумен семейството на художника и техния син - връстник на монумента.

 

Красивата история на Огнян се знае в толкова камерен кръг, че дори най-дългогодишният директор на паметника Васко Димов, който помни безброй случки от строежа и битието на монумента, е изненадан да я чуе. Но и той не остава назад и добавя още една,

 

също толкова романтична

 

През същата 1981 г. в началото на септември, по тревога го извикали да стане кръстник на сватбата на младия лекар д-р Ивайло Петров. Сега вече е шеф на неврологичното отделение в МБАЛ - Шумен.

 

Тогава Димов бил помощник на първия секретар на Окръжния комитет на БКП и следял строежа на националния обект изкъсо. Почудил се как да изненада младоженците и му хрумнало да ги заведе на гигантския строеж. Качил ги в служебната лада и ги закарал на Илчов баир. А горе ври и кипи - пусковият срок наближавал. В този ден започвали монтажа на скулптурите на царете и тъкмо били поставили гранитните ботуши на Аспарух.

 

„За първи път тогава в краката на хана младоженци поднесоха цветя. И това беше първият сватбен ритуал на паметника. И през ум не ми е минавало, че после ще започнем да ги правим масово. До днес горе са се венчали сигурно стотици двойки. И така... Лични истории да търсиш в тоя бетон. Само да има кой да ги разказва и да записва, че хората взеха да си отиват един по един“, въздиша бившият директор.

 

Двамата с Огнян Пейчев си стискат ръцете и си обещават да споменат тук-там идеята си на някое от честванията на паметника освен именитите архитекти, художници и строители да бъдат поканени и героите от малките истории на големия паметник. На 28 ноември т.г. паметникът става на 34 години.