Епопея на медийния комфорт

Скандалите с командированите журналисти, присъствали на откриването на изложбата "Епопея на тракийските царе – археологически открития в България” в Лувъра, са красноречив пример до какво води липсата на правила, които да бъдат прилагани в подобни ситуации. Губещи са всички – институциите, данъкоплатците, потребителите на медийно съдържание, но на първо място медиите, тъй като се подкопава доверието на обществото в целия сектор, а журналистика, в която никой не вярва, не струва пукната пара. След разразяването на скандала, Министерството на културата обяви на сайта си, че е командировало в Париж “общо осем репортери и двама оператори”. Не става ясно обаче на кои медии са представители въпросните 10 журналисти, нито по какъв начин е бил осъществен подборът. Съмненията, които възникват в подобни случаи, са потвърдени не от друг, а от самия министър на културата Вежди Рашидов, който с удивителна простосърдечност призна в интервю за агенция ПИК “Аз съм ги повикал (журналистите – б.а.) не да ми създават скандали”. Това очевидно е самоизобличаващо свидетелство за осигуряването на медиен комфорт (“не да ми създават скандали”) срещу облаги (безплатно пътуване и дневни). А репликата от същото интервю “Всичко им е обезпечено на моите приятели-колеги” показва неспособност да се направи разлика между професионалните и личните взаимоотношения. По същество става дума за “търговия с влияние” – министър се възползва от поста, който заема, за да урежда свои “приятели-колеги”, а те му се отблагодаряват с благоприятно медийно отразяване. В редица европейски държави търговията с влияние е корупционно престъпление, но подобна дефиниция липсва в българския Наказателен кодекс. Друга не по-малко съществена липса е тази на правила, по които институциите взаимодействат с представителите на т.нар. “четвърта власт”. Кой решава кои журналисти да летят в правителствения самолет или да получат покани за безплатни пътувания в чужбина? Има ли гаранции, че подборът се прави по критерии, съобразени с обществения интерес, или всичко става “на тъмно”, на базата на лични взаимоотношения и гаранции за благоприятно отразяване? Нека подчертаем, че не е скандално репортери да придружават министър, премиер или държавен глава по време на посещението му в чужбина – това е нормална практика във всички страни, скандално е това да е разменна монета срещу медиен комфорт. В Етичния кодекс на българските медии е записано “Ние не приемаме каквито и да било лични, политически или финансови стимули, които могат да повлияят на нашата способност да предоставяме на обществото точна информация”. Спазването на този ангажимент обаче е оставено почти изцяло на съвестта на журналистите, които пък дори не са имали възможност да подпишат документа – подписът се полага от представител на медията, а не от всеки журналист поотделно. Освен това е доста трудно да се докаже недвусмислено, освен ако органът на властта не го признае в прав текст (както в случая с изложбата в Лувъра), че дадено безплатно пътуване е стимул, целящ да повлияе на способността на журналиста да представя на обществото точна информация. Затова в други страни съществуват доста по-категорични ограничения. Например в правилата за професионално поведение на Шведския журналистически съюз задължават членовете му да не приемат комисиони, покани, подаръци, безплатни пътувания или други облаги – както и да не влизат в договорки и съглашения – които могат да породят съмнения в позицията им на свободни и независими журналисти. Посочено е изрично, че ръководството на организацията следи за спазването тези правила. Повечето световни медии имат собствени строги етични норми, с които целят да защитят репутацията си на организации, предаващи информация единствено в на потребителите си и на обществото като цяло. Един от най-изчерпателните наръчници е на агенция Ройтерс. Той забранява на журналистите от медията да приемат безплатни пътувания. Изключение се прави само в случаи, в които това е единствената възможност за събиране на информация – например пътуване с военен самолет до зона на бойни действия. Такива пътувания могат да се предприемат единствено след разрешение от ръководството, което претегля потенциалните плюсове и минуси – достъпа, стойността на новината, възможния конфликт и т.н. В случай, че журналист от агенцията получи одобрение за подобно платено от външен източник пътуване, наръчникът препоръчва сума, равностойна на стойността на командировката, да бъде дарена за подходяща благотворителна кауза. Разбира се, не е реалистично да очакваме от всички медии да са като Ройтерс, но съществува минимален набор от етични стандарти, който позволява на даден човек да се нарича журналист, а на дадена организация – медия. За тези стандарти е добре да държи сметка и държавата в отношенията си с медиите. Преди близо половин година Асоциацията на европейските журналисти-България, заедно с други организации и професионалисти от сектора, излезе с призив към институциите да обвържат разпределението на публични ресурси към медии със спазването на законите и Етичния кодекс от страна на бенефициентите. Смятаме това за особено важно в условията, в които държавата се явява най-сериозният финансов играч на медийния пазар, разпределяйки средства, включително и от фондовете на ЕС, надхвърлящи рекламните бюджети на коя да е частна компания. От съществено значение при това положение е да се изработят прозрачни процедури, които да гарантират, че разпределението на средства не е форма на купуване на медиен комфорт, а се извършва в условията на равен и справедлив достъп. И в това отношение 35-те евро дневни за Париж са само малкото връхче на доста по-голям айсберг. Те ни показват, че влияние в медиите се купува и то никак не е скъпо, именно поради девалвацията, дължаща се на свръхпредлагане. Това обезценяване е пагубно за медиите. За всички медии. Особено за честните. На тях никак не им е лесно да оцеляват в среда, доминирана от нелоялна конкуренция. Лошо е и за обществото, тъй като без свободни, независими и задълбочени медии не можем да очакваме утвърждаване на правовата държава, върховенството на закона и създаването на ефективна администрация, работеща в полза на хората. Правителствената програма, приета в началото на тази година, съдържа макар и едва загатнат ангажимент за обвързването на разпределението на публични средства към медии с определени правила. Лошото е, че в месеците след приемането на програмата не бе показано намерение за превъплътяването на тези пожелателни текстове в конкретни нормативни мерки. И не е необходима това непременно да е закон за медиите, ако липсва консенсус за нуждата от такъв. Стъпки в правилната посока биха били и постановления на Министерски съвет, например такова уреждащо начинът на акредиране на журналисти, командировани от държавата, при отразяване на събития в страната и чужбина. Правителството може да задължи институциите да дават гаранции за прозрачен и обективен подбор на журналистите, включени в подобни делегации. Например, би било съвсем различно ако Министерството на културата бе обявило конкурс за избор на 10 представители на медиите, които да командирова до Франция, залагайки на изисквания като демонстриран интерес по темата, популярност на медията, квалификация на журналиста и т.н. Това наистина би било “вдигане на летвата” и повод за гордост на министъра, предприел такова действие, а стойността на всеки един от материалите, които ще бъдат създадени вследствие на това пътуване, би била много по-висока. Допускането на риска за критично отразяване, би направило всяка евентуална похвала ценна, тъй като няма да идва от “приятели-колеги”, а от журналисти, които на първо място са професионалисти. *Анализът е публикуван на страницата на Асоциацията на европейските журналисти.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/epopeya-na-mediyniya-komfort-news233459.html

Свързани новини: