Търговското споразумение САЩ-ЕС ще увеличи американските инвестиции у нас

Ръст на американските инвестиции, от което ще спечелят и бизнесът, и хората, и увеличаване на търговията между САЩ и България, заради отпадането на мита и тарифи. Това ще са основните последици от подписването на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между САЩ и ЕС, според Института за пазарна икономика (ИПИ). Тежките преговори между САЩ и ЕС за ТПТИ започнаха в средата на 2013 г. и се очаква да бъдат финализирани най-рано през 2016 г. заради редица все още спорни въпроси. Най-големите страхове на европейско ниво са свързани с навлизането на генномодифицирани храни и ликвидирането на дребния бизнес от големите корпорации, които са предимно американски. Защитата на извоюваните придобивки в Европа в областта на трудовия пазар, социалните услуги, здравеопазването и образованието, както и рискът от навлизането на американската култура с превземането на музикалната и филмовата индустрия, телевизии и медии – са другите страхове на Европа. Всичко това идва от факта, че преговорите между ЕС и САЩ са обвити в тайнственост. Публичната информация по темата е прекалено малко, което дава поводи за спекулации и разпространяване на митове. Според ИПИ, подписването на споразумението между САЩ и ЕС ще донесе само ползи за страната ни – по-голям избор за потребителите, по-ниски цени, по-ефективно използване на ресурсите, намаляване на разходите за производство и повишаване на производителността на труда и до ръст на икономиката. Минуси не бяха посочени. Подписването на документа е нещо като влизането на България в ЕС – за едни носи само ползи и почти никакви негативи, докато за други е обратното, направи образно сравнение икономистът Петър Ганев от ИПИ. С партньорството Европейският съюз цели по-голям пазарен достъп на европейските фирми до американския пазар, признаване на дипломи, лицензи и разрешителни за архитекти, юристи и други професии, по-бързо придобиване на лицензи и разрешителни за банкови, счетоводни и правни услуги. Целта е още въвеждане на единни правила за телекомуникациите, е-търговия, финансите, пощенските и куриерските услуги, което да даде възможност на фирмите да се конкурират на равни начала на двата пазара. В същото време се предвижда защита на секторите, в които Европа е по-напред от САЩ като обществено образование и здравеопазване, както и при социалните услуги. Положително търговско салдо между България и САЩ Анализът на ИПИ показва нарастващото значение на американския пазар за българските производители на стоки и услуги. Балансът в търговията ни със САЩ е положителен. Износът на български стоки и услуги към САЩ е около 1.5 пъти по-голям от вноса за този пазар, т.е. страната ни е нетен износител, сочат данните на НСИ. През последните пет години износът расте с двуцифрен ръст – средно с около 15% годишно, като САЩ е в топ 3 сред пазарите извън страните от ЕС. Този ръст е особено впечатляващ, ако се отчита фактът, че около 50% от износа на стоки се облага с мита, посочи старши икономистът Десислава Николова. България е изнесла за САЩ стоки и услуги за около 900 млн. долара през 2013 г.. От тях около 400 млн. долара се падат на стоки, около 300 млн. долара – на услуги, а останалите идват от  т.нар. верига на предлагането – стоки произведени у нас за компании от ЕС. Износът ни към американския пазар е силно диверсифициран. Двете най-големи пера в него са за стоки с висока добавена стойност – машини, електрическо и електронно оборудване (28%). И двете групи бележат висок ръст през последните пет години – средно около 30% годишно. При машините изнасяме компютърни компоненти и оборудване за автоматично обработка на данни, а при електронното – електронни игри, реостати, сигнална и пътна техника. Изнасяме още нефтени масла (8%), непреработен тютюн (8%), нитратни и фосфорни торове (6%), профили и ламарини (5%). В по-малки количества изнасяме още дървени столове, чорапи, медицински инструменти и уреди, билки, слънчогледови семена, житни и тестени изделия, лекарства, спортна екипировка, пресни и охладени зеленчуци, пирони и кламери, чакъл, стъклени чаши, етерични масла, каучукови тръби и маркучи, фураж. Заради ниската си база някои от тези продукти като мед, лекарства, стомана, желязо и ензими, отчитат трицифрен ръст през последните години. Спад е отчетен единствено при тютюна и нефтените масла, сочат данните на НСИ.  В същото време вносът от САЩ към България възлиза на 374 млн. долара за 2014 г. , като САЩ е 20-тият вносител и пети сред страните извън ЕС, сочат данните на НСИ. От САЩ внасяме машини и бойлери (121 млн. долара), минерални горива и масла (29.5 млн. долара). От общо 100 групи продукти само осем са с нулево мито, докато при млечните продукти, яйца, мед, месо и захар митото достига до 50%. Така премахването на митата ще засегне над 40% от вноса на американските стоки у нас, посочи Зорница Славова от ИПИ.  Малък бизнес - големи корпорации Поглъщането на малките фирми от големите корпорации е един от най-разпространените митове според ИПИ. Същите страхове имат и част от преговорящите в Европейската комисия и затова обещават "специална защита" за малките и средните предприятия (МСП). От анализ на ЕК се вижда 88% от всички износители от ЕС за САЩ са дребен бизнес, като 28% от стойността на износа се генерира от дребните предприятия. Именно такива са 78% от всички български износители за САЩ, на тях се пада и 40% от стойността на изнесената продукция. Тези данни еднозначно показват важната роля на малките и средните предприятия както за общия износ от ЕС за САЩ, така и за износа от България за американския пазар, коментира Десислава Николова, главен икономист в ИПИ. Мита и такси Друг популярен мит около бъдещето споразумение е, че митата във взаимната търговия са относително ниски и тяхното премахване не би имало особен ефект, казаха от ИПИ. Това не е точно така за България, каза Николова. Данните показват, че митата за близо половината от българските стоки за американския пазар са двуцифрени. Най-високо е митото за непреработения тютюн (45.3%), сирене (19.6%), чорапи (16.7%), фураж (18%), стъклени чаши (13.2%). За около 12% от изнасяната ни продукция за САЩ митата са относително ниски до 2%. Това са нефтени масла (1.1%), маслодайни семена (0.1%), медицински растения (1.5%), спортна екипировка (1.9%), етерични масла (1%), каучукови тръби и маркучи (1.3%). Нулеви са митата за машини, електрическо и електронно оборудване, торове, мебели, медицинско оборудване, ензими, слънчогледово семе, лекарства, пирони, кламери и чакъл, които заемат около половината от общия износ.  Тези данни показват, че премахването на митата в търговията между САЩ и страните от ЕС ще донесе пряк положителен ефект за над 50% от износа на България, посочи Десислава Николова. Българският износ към САЩ Друг мит е, че изнасяме основни суровини, а внасяме готов продукт. Данните на НСИ показват, че около три четвърти от износа ни към американския пазар е високо конкурентен, като всички неконкурентни продукти се радват на нулево мито. Това означава, че липсата на митническо облагане най-вероятно ще подпомогне техния износ, посочи Николова. По думите й веригите на предлагането са възможност за допълнителен износ на български стоки към американския пазар. Това са предимно компоненти за автомобилната индустрия, които се произвеждат у нас от чужди европейски инвеститори, част от които се изнасят и  за американския пазар. В момента т.нар. скрит износ е около 200 млн. долара и заема малко под една трета от общия износ на България за САЩ. През последните години се наблюдава и нарастващ обем на изнасяните услуги, като ръстът им от 2009 г. досега е 59%. По данни на НСИ техният обем е достигнал близо 296 млн. долара за 2013 г., което е близо 4% от износа на услуги от България. Най-голям дял заемат информационните и компютърни услуги (121 млн. долара 41% от износа) и пътуванията (около 20%). Търговията с услуги от България в САЩ не подлежи на митническо облагане, но нетарифните ограничения важат, което означава, че отпадането им ще даде допълнителен стимул за ръста и на този износ и повече американски инвестиции у нас, посочи Николова. Ръст на американските инвестиции Освобождаването на търговията ще увеличи търговския стокообмен между САЩ и ЕС, а оттам и инвестициите от САЩ в България, смята Петър Ганев. По думите му факторите за привличане на американски инвестиции у нас са сравнително ниските разходи на труд, по-ниските преки данъци и свободната търговия. Към момента САЩ е деветият най-голям чужд инвеститор у нас, като от 1996 до 2014 г. са вложени бруто близо 1.5 млрд. евро. Основната част от тях се падат на енергийната компания "Ей И Ес" за построяването на изцяло нова ГЕЦ в комплекса "Марица Изток", Голяма част от инвестициите са в сферата на високите технологии, електрониката и компютърните услуги – "Майкрософт", "Тъмбълуийлд", "Ай Би Ем", "Хюлет Пакард", АМИС, "ВиЕмУеър", "Джонсънс Контролс". През последните години навлизат и по-малки американски компании за разработка на софтуер.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/targovskoto-sporazumenie-sasht-es-shte-uvelichi-amerikanskite-investitsii-u-nas-news233442.html

Свързани новини: