Радини вълнения за цар и принцеса

      изобщо не е в дневния ред

      на загиващата ни нация

Две “важни” събития станаха централни за медиите около иначе наистина големия празник – Деня на труда. Даже почти го засенчиха раждането на поредната принцеса в Англия и решението на Светия синод да споменува в молитвите си г-н Сакскобургготски като последния “цар на българите”.

За Англия го разбирам – тя си е наследствена монархия, пък и британците, не знам защо, имат “отвратителния” навик

да си уважават

традициите –

от “лявото движение” до паунда. И да си тачат и короната, макар и реално от нея нищо да не зависи в реалния живот.

Тъй и не съумях да вдяна обаче защо решението на синода породи у нас чак такива радини вълнения.

Първо, според конституцията

църквата ни е

отделена от

държавата Следователно с каквито и становища да излиза, те изобщо не засягат житие-битието на републиката. Дори и по подобие на един футболен коментатор от 1993 г. да обяви, че Господ (Христос, де) е българин, това ще си остане само в нея, а не изобщо.

Второ, имали ли сме Първо и Второ българско царство? Ми май да. Част ли са те от нашата история, с която се гордеем? Май пак да.

Е, по каква логика тогава да зачертаем онези близо 60 години на Третата българска държава, в която сме били царство? Мигар се срамуваме, че в този период сме осъществили Съединението? Че сме обявили независимостта си от Османската империя? Постигнали сме почти пълно териториално обединение на нацията след Първата балканска война? Издрапали сме като народ след унизителния за нас Ньойски договор? Постигнали сме небивал стопански разцвет по време на “обновата” в навечерието на Втората световна война? Бащата на Симеон – Борис III, ни е спестил изпращането на наша войска на Източния фронт, макар и само ние, историците, да знаем цената, която е платил за това? Пак Борис III се заинати пред германското искане за “окончателно решение” на еврейския въпрос и не позволи нито един български гражданин от “старите земи” да бъде изпратен на сигурна гибел...

Впрочем да съобщя нещо и

за утеха на

“непримиримите

републиканци” Успокойте се, другари! Първите концлагери в България, срамежливо наричани “трудово-възпитателни общежития”, също носят подписите на регентите от името на непълнолетния тогава Симеон. Както и в крайна сметка безполезното решение да се включим във войната срещу Хитлерова Германия. От една страна, то ни струваше живота на над 30 000 български солдати, а от друга, на мирните преговори в Париж през 1946 г., не без активното участие и на монархическа Великобритания, ни пратиха в лагера на победените...

Нали няма да отречете, че всичко това е част от нашата, не само църковната, но и националната ни история? Не вярвам да отречете и факта, че след референдума от септември 1946 г. и към настоящия момент въпросът “монархия или република” изобщо не е в дневния ред на загиващата ни нация.

Та от тази гледна точка вълненията по повод решението на Св. синод са наистина съвсем радини.

Впрочем вече не като историк, а и като участник в съвременния политически живот ще кажа и още нещо. Онези, които хълцат сега по упоменаването на г-н Сакскобургготски в молитвите, да не би да са и елементарни

носталгици по

“двуполюсния

модел”,

който през 1990–2001 г. беше засмукал като ненаситна пиявица снагата на българското стопанство? Ако е така, разбирам ги. Тъкмо г-н Сакскобургготски направи сравнително успешен опит да го изнесе веднъж завинаги от политическата сцена. Та дори и само поради това заслужава да го споменават не само в църковните, но и в националните молитви.

А иначе Св. синод е и егоистично прав. Защото през 90-те години храбрите ни попове също се бяха разделили на “сини” и “червени”. И ако първите ходеха наперени с явната подкрепа (или поне бездействието) на изпълнителната и законодателната власт, а вторите се бяха изпокрили в миши дупки,тъкмо г-н Сакскобургготски преустанови срамната църковна схизма в България. Та за БПЦ той заслужава не само да го споменуват, ами направо и да го венцехвалят ежедневно...

Извън всичко това обаче ще изразя и съжалението си, че синодът пропусна да включи в решението си и Дякона Левский – най-искрения радетел “за чиста и свята република” България.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител