Служа на Народна Република България!

/КРОСС/ Разрешете да доложа лична анекдотика за едно място, което вече не съществува. Четири войни, без да броим студената. Това е българският жребий за ХХ век. В семейните албуми всеки има някой дядо с униформа. Понякога това е единствената снимка. За селяните казармата в началото на века била първи досег с чаршафите. И с фотографите, разбира се. В оръфания кожен класьор вкъщи дядо ми е запасняк от 1924г. Родил се с няколко месеца щастливо закъснение, за да избегне Първата световна. За втората бил вече възрастен. Между двете бил вечен запасняк. Времена. Баща ми също фигурира в униформи с разнообразни пагони. Затова въпросът да скатая ли казармата не стоеше. Отидох отзори да ме острижат нула номер в кварталната бръснарница и потеглих с влака за Плевен. Христов-старши реши да ме изпроводи. По пътя до Школата за запасни офицери не обменихме нито дума. Явно пазеше военната тайна. По влаковата уредба, не щеш ли, звучеше тегавото парче на Status Quo „You're in the Army Now". Там ни чакаше оркестър и под звуци на военен марш трихилядното стадо от цивилки, набор 1970, с измъчени усмивки се затътри към портала. Отвъд попаднахме в друг свят. Офъкани момчета в безформени червени анцузи скубеха трева и събираха фасове по плаца. „Пичове, не знаете какво ви чака", подшушна някой. Не излъга

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/kazarmata-perkinsa-vreme-1464142.html

Свързани новини: