Геноцидът над българите и синдромът на еничаря

/КРОСС/ „Вярата в това, че безсмъртието на народа е в някаква степен гарантирано, е наивна илюзия. Историята е арена, пълна с жестокости и много раси като незаависими цялости са слезли от нея. За историята да живееш, не означава да си позволяваш да живееш както си искаш, да живееш, означава много сериозно, осъзнато да се занимаваш с живота, като че ли това е твоя професия. Затова е необходимо нашето поколение с пълно съзнание, съгласувано да се грижи за бъдещето на нацията.” Хосе Ортега-и-Гасет Терминът “геноцид” (от гръцки език: genos – род, племе, и от латински език: caedo – убивам) за първи път е използван през 1943 г. от полския юрист от еврейски произход Рафаел Лемкин, получава международен правен статут след Втората световна война. На 9 декември 1948 г., с резолюция 260 А (III) на Общото събрание на ООН е приета „Конвенция за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид”. У нас тя е ратифицирана с Указ № 300 от 23 юни 1950 г.(ДВ, бр. 153 от 1950 г.), а е в сила за България от 12 януари 1951 г

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/bulgariya-moshtnost-genotzid-1466207.html

Свързани новини: