Практиката показва, че земеделските стопани не подписват никакви договори със служителите си. Наемат хора от селата, които нямат никаква друга алтернатива (често роми). Когато дойдат инспектори по труда, собственикът гони работниците през мрежа в задната част на нивата. Хем чист пред представителя на държавата, хем се пооплаче, че тия дето бягат пак го крадат. Какво друго да правят неканени в чуждата нива?!

 

Това е част от сивата икономика, за която всички знаят, но сериозни мерки не се предприемаха, въпреки че в резултат работещите нямат осигуровки, а бюджетът губи приходи от данъци. Преди месеци укриването на осигуровки най-сетне беше криминализирано. Изправен пред заплахата от санкции в размер на десетки хиляди левове, бизнесът се активизира и настоя да се намалят задълженията му, пък срещу това искрено обеща да се изсветли. Решението на социалният министър Ивайло Калфин е да бъдат въведени еднодневни трудови договори. Без трудов стаж. С ограничени социални осигуровки. Непривична за социален министър идея.

 

Работодателите заявиха, че в резултат от тази мярка, ще бъдат регистрирани нови 100 хиляди осигурени. Министерството дори не попита как са извършени тези изчисления. Няма защо да пита, ясно е – това е самопризнание за броя неосигурени, които ежегодно се експлоатират от арендаторите. Вместо да реагира на тези признания с тежки санкции, за да дисциплинира закононарушителите, правителството им осигурява параван да продължават със злоупотребите. В неофициални разговори иновативните предприемачи заявяват, че след като мярката се приеме, те ще "подписват" договор с част от работниците. За останалите отново ще важи схемата с мрежата.

 

Законопроектът не е съпроводен със задължителната оценка за въздействие върху работниците, няма и описани други подобни практики, за да се порадваме на благотворните ефекти от еднодневните трудови договори. Всъщност близък техен аналог са т.нар. zero-hours contracts във Великобритания (договори с нулеви часове). Това е една от най-критикуваните политики на английското правителство и е основна тема в обществения дебат там. Става дума за договор, който не гарантира никаква заетост и никакви доходи. Често се случва работодателят да се обади среднощ на служителя, за да го "поръча" за следващата сутрин. Това увеличава и легализира несигурността, подкопава и семейния живот.

 

Поради масовата съпротива защитници на договорите настояват те просто да се ребрандират и да се наричат "гъвкави договори". "По-голяма гъвкавост на работното време за работника или служителя" е и заявената цел на българските вносители на еднодневния трудов договор.

 

В началото, когато са въведени във Великобритания, договорите с нулеви часове са били предназначени за студенти и сезонни селскостопански работници. След световната икономическа криза действието им се разширява във всички области на икономиката и за всички служители. Броят им се увеличава ежегодно. Няма никакво съмнение, че тези договори ще разширят действието си и в другите сектори и в България. Национално представителните организации на работодателите вече твърдят, че прилагането им само в сектор "Растениевъдство" е несправедливо по отношение на останалите сектори. Даже дискриминационно. В следващите дискусии може да се окаже и геноцид…

 

Като говорим за геноцид, няма как да не се сетим за българските шивачки. Чистата експлоатация в сектора ще стигне нови висини, когато работодателят вече няма да има задължение да плаща и мизерното заплащане по договор, ако не е осигурил поръчки за фирмата. Когато има работа, ще стоят денонощно над шевните машини. Когато няма, отпада задължението за осигуряване дори на минимален доход. Предприемаческият риск се трансформира в работнически. В противоречие с всички пазарни правила.

 

Въпреки изразеното категорично несъгласие от КТ "Подкрепа" в проведения Тристранен съвет, министър Калфин заяви, че вече се работи по наредба, която да регламентира подробно приложението на еднодневния трудов договор. Преди два дни правителството също прие тази мярка, като по същество анулира ред защити, гарантирани с Кодекса на труда. А там има текстове, които биха могли да се ползват в тези случаи – чл. 68, ал. 1, т. 2 дава възможност на работодателите и в момента да сключват срочни договори до завършване на определена работа. Тази възможност е добре регламентирана и няма причина да не се използва при сезонните селскостопански работници.

 

Друго обсъждано от години решение е бизнесът да оформи асоциация, в която отделните селскостопански производители да предвидят необходимата за различните култури работна ръка и в тясно сътрудничество с Бюрата по труда да съставят график и подсигурят селскостопански работници. Но с всички осигуровки, работно облекло, инструктаж за безопасност на труда, лични предпазни средства и пр. Това се оказва твърде сложна организация и планиране за българския бизнес. Да си припомним, че по данни на БСК 80% от работодателите ни са със средно и по-ниско образование. Което не им пречи да се оплакват от ниска квалификация на служителите.

 

Според експерти временните договори са символ на неработеща икономика. Вече десетилетия нашата не произвежда продукти с висока добавена стойност. Източва и изнася природни ресурси. И спестява от разходи за труд.

 

От друга страна за правителството почасовите работни места, гъвкавата заетост служи за прикриване на фактическия размер на безработицата. С еднодневните трудови договори целите на бизнеса и правителството са постигнати.

 

Ако министърът на труда и социалната политика работи за удовлетворяване на интересите на работодателите, кой да защити правата на работниците?