Перпетуум мобиле на име Мадона

/КРОСС/ Самотна и изоставена, буквално от самото си раждане. Така се е чувствала тя. Будеща нощем родителите си, влизайки в спалнята им и лягайки в леглото между тях. По - късно ще разказва, че се сгушвала в червената нощница на майка си и заспивала веднага. Това щастие не трае дълго. Майка й се разболява от рак. Влизанията и престоите в болницата стават все по - чести, а стоенето вкъщи при съпруга и петте деца - все по - редки.Умира бавно, мъчително, в продължение на две години. Губи косата си, миглите, веждите си, губи килограми, губи човешкия си облик и накрая живота си. Няма по - голяма трагефия за едно дете от смъртта на майка му. Трагедията става двойна, ако детето е малко. Пробвайте се да обясните на малко дете, че майка му я няма. Кажете му, че тя не е до магазина, не пишка, не се къпе. Пробвайте с думите, че тя няма да се върне никога, че е станала звездчика, че е на небето. Ще имате нулев успех. Можете да се успокоите с тезата, че детето е малко и ще забрави. И ще сбъркате. Децата помнят. Децата страдат. Децата не забравят. Едно необикновено дете, едно момиче, което като порасне ще стане по - известно от Папата, от всички американски президенти накуп и изобщо от всички на света, губи майка си, когато е едва на пет годинки. Това същото момиченце заявява на съсипания си от скръб баща: „Мама умря и вече няма кой да ме обича. Затова ще накарам целия свят да ме обича". Не зная дали баша й е повярвал тогава. Не е и важно. Думите й се сбъдват

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/maiika-detzata-madona-1466325.html

Свързани новини: