Проф. Боян Биолчев: Искам да видя една усмихната улица

/КРОСС/ - Проф. Биолчев, кой е първият ви и най-съкровен спомен от 24 май?- Оркестърът от сребърни духови инструменти, които сякаш вече изчезнаха в наши дни. На тях свиреха само момичетата от Седма гимназия в София - училището, което аз съм завършил. Така че и до днес чувам тези звуци като филмова музика към образите в паметта ми. - Казвате, изчезнали са тези сребърни музикални инструменти. Какво друго изчезна от този ден?- Много неща са изчезнали. Но празникът, за разлика от куп измислени други дати - не. В крайна сметка в живота изчезват неща, които са ни радвали, но и такива, които са ни досаждали до смърт. Но това е животът - не всичко, което идва, ни радва, и не всичко, което си тръгва, трябва да ни огорчава. Най-важното е, че 24 май остава като единствения български празник, който се приема от всички, независимо от капризите на историята и непостоянството на човека. Този ден искри в съзнанието ни като икона. - Извън днешните венци и тържества отдаваме ли значимото на българската просвета и култура в ежедневието си?- Празникът се отбелязва с пъстри букети, но за съжаление в делника във вазите на образованието няма цветя. Пълни са само със забравени думи и декларации като езически заклинания, които важат еднократно. - Финансите се изтъкват като основна причина за сравнително ниското стъпало, на което образованието и културата у нас се намират. Безпаричието ли е основната ни болест?- Казвате, образованието и културата са на ниско ниво

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/hora-obrazovanieto-kyltyrata-1466328.html

Свързани новини: