Букварно погледнато

/КРОСС/ Годината е 1885, кмет на столицата на новоосвободена България е Иван Славейков, братът на Пенчо Славейков. Модерно е кметовете да съставят буквари. В неговия буквар четем: „Бати е бит", „Димо еде бой". Оказва се, че тези изречения, с които децата се учат да пишат и четат, са често срещани примери в българските буквари от края на ХIХ и началото на XX век. Няколко десетилетия по-късно, в друго издание, откриваме малка илюстрация на учител с пръчка, който налага момче. Следва военно време и повечето изречения от упражненията по граматика описват глад и сирачета. В периода на комунизма пропагандните лозунги са навсякъде. Но въпреки обществените катаклизми и непонятните за нас моди в педагогическите методи, за които свидетелстват букварите, там винаги присъстват неизменните теми за дома, мама, тате и животните. Авторите на „Българският буквар. 200 години в първи клас" (изд. „Просвета") Свобода Цекова и Антон Стайков са първите, които са се сетили да проследят развитието на букварите - илюстрациите им, текста, шрифтовете, от най-стария български с илюстрации, който са открили (1824 г.), до последния, по който учат децата днес. „Букварът въобще не е толкова безобидна книга, за колкото я възприемат всички, в нея се крие целият исторически и културен контекст на епохата, през която е създаден

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/detzata-bykvar-svoboda-1466375.html

Свързани новини: