Иво Христов: Историческият лимит изтича през пръстите ни

/КРОСС/ - Доц. Христов, какви са ученическите и студентските Ви спомени от Празника на българската просвета и култура - 24 май? Изживявахте ли празника по някакъв начин - интимен, духовен или просто социален?- Интимен и духовен, разбира се. Винаги съм си го спомнял с много светлина, с много зеленина, с един лазур, с особено чувство за раждаща се природа. Колкото и да е странно, това е един от най-красивите и интимни празници, които като дете и юноша съм преживявал. И досега имам едно изключително топло чувство към този тип преживяване, което, за съжаление, вече не се получава. - Този свят, за който говорите - вашият интимен свят по време на празника, според Вас отишъл ли си е? В състояние ли е съвременното поколение да изживява своите духовни и национални празници? Когато общувате с Вашите студенти, откривате ли в тях жива авторефлексия по отношение на сакралното като контрапункт на профанното живеене?- Да се генерализира ситуацията би било грешно и неадекватно. Все пак, има отделни, изключително читави същества, които имат такава рефлексия. Но те само потвърждават правилото за дълбокото неоварварство, в което затъва българското общество. И въпреки известните клишета, че нашата надежда са младите, младите са моят кошмар. В една значителна степен те не са в състояние да разберат липсата, която ги заобикаля, и това е нормално. Знаете за онази максима, че ако старостта можеше, младостта знаеше, това щеше да бъде перфектно съчетание

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/bulgariya-bulgarite-rysiya-1466371.html

Свързани новини: