05/24/15 19:03
(http://www.klassa.bg/)

Перфектни в Мрънкалника

 Преди няколко дни, нейде около полунощ, попаднах на повторното излъчване на епизод от серийния филм на Никита Михалков „Изпепелени от слънцето“. Не знам как са отразили по БНТ честванията на 70-годишнината от Победата - най-вероятно умерено, за да не сгазят лука, и това е разбираемо; във всеки случай парада на 9 май не го излъчваха, за да не ги упрекнат някои говеда в русофилство. Каквито и сметки да си правят в БНТ, все пак те са по-приемливи, понеже са си държавна телевизия, трябва да си пазят хляба от нашите късни русофоби, които напоследък са се разгонили неудържимо. Но дори само с повторението на „Изпепелени от слънцето“ БНТ свърши чудесна работа (първото излъчване на сериала е било през 2013 г.). Между другото филмовата програма на БНТ като цяло е добре балансирана, в нея по-рядко срещаме шумни заглавия от типа на „Смъртоносно оръжие“, „Умирай трудно“ или други подобни бози, които другите две национални телевизии въртят толкова пъти вече, че вероятно сами са забравили бройката на повторенията.


Попаднах на филма на Михалков тъкмо когато вървеше епизодът, в който Надежда Котова и един солдат се крепяха в морето върху една мина, оцелели по чудо след смъртоносната атака на германски самолет срещу параход на Червения кръст. И раненият войник, бивш свещеник, кръщаваше момичето сред открито море!


И сто пъти да събарят Паметника на Съветската армия


само един подобен филм е достатъчен, за да се проумее величието на руския дух, а и на руското изкуство. Този епизод е от несъмнените шедьоври в историята на световното кино.


И какво беше изумлението ми, когато след поредната рекламна пауза филмът продължи с предупредителния надпис: „Не се препоръчва за лица под 12 години.“ Някакви основания за това, разбира се, може да се намерят, но всички те са несериозни. Аз пък смятам, че „Изпепелени от слънцето“ трябва задължително да се гледа дори и от децата в предучилищна възраст - само по този начин може да бъде вдъхновен интересът им към Историята.


А бомбардирането на споменатия кораб беше резултат - да ви припомня, ако сте забравили - от поредица трагикомични обстоятелства. Един от германските пилоти, подразнен от невъзможността да се атакува кораб на Червения кръст, реши все пак да накаже пасажерите, като се изходи над главите им. И така самолетът се въртеше в кръг, докато германецът коригираше мерника на задника си - и накрая един ранен руски войник не издържа и го уцели със сигнален пистолет.


И се започна: германците избиха стотици пасажери - ранени войници и деца, корабът отиде на дъното, а Надежда бе кръстена в морето… Този кадър с германския задник, който иска да се изходи над руснаците и накрая е опърлен от сигнална ракета, изглежда многозначителен днес.


Тъй или иначе, телевизията все още, макар и рядко, има силата да събужда чувствата ни, докато политиката ни прави все по-равнодушни.


Стана много сантиментално - затова да отидем при нашите мрънкала и да охладим чувствата си с нещо, което се нарича „парламентарен контрол“. Това занимание все повече се превръща в обикновено мрънкане, все повече е изпразнено от страст, отдавна ги няма истинските полемисти, артистични и цветни като проф. Андрей Пантев; всичко е в плен на рутината, а и на бакалските сметки - и няма как да е иначе при тази


невъзможна коалиция, която Бойко дотътрузи в парламента


Редките проблясъци се дължат на саморазправа по двойки, които вече също са втръснали на публиката. Не знам дали някой нормален зрител все още би си загубил времето с „контрола“ - за него той със сигурност е по-досаден дори от телешопа с непрекъснатите панегирици там за рендето „Бьорнер“; в „контрола“ дори не се опитват, макар и вяло, да те убедят да се загледаш в стоката им. Задават си въпросчета един на друг, колкото да се покажат пред камерите и да консумират парченце от публичността - и тя измамна и никаква, но кой да му мисли за това.


Заради всичко това тъкмо преди излъчването на парламентарния контрол трябва да има надпис, че той не се препоръчва за лица до 100 години.


Преди две седмици се загледах в Мрънкалника, в който се е превърнал парламентарният контрол.


Кирил Цочев от АБВ водеше заседанието, а пък един депутат от АБВ - Белемезов, задаваше въпроси на вицепремиера Бъчварова. Удобни и дори лъстиви. Нищо не можеш да запомниш от тях, веднага се стопяват като захарен памук. Отгоре на всичко Белемезов от АБВ благодари на Цочев от АБВ за „перфектната“ му работа - така се изрази депутатът, понеже Цочев всеки път, преди някой да цъфне на трибуната, обезателно цитираше член 92 от правилника на Народното събрание, който задължава депутата да побере въпроса си в две минути - всеки път. Как да не е перфектна работата му - той просто ни казваше, че депутатите са идиоти, които нищо не помнят. Цочев има значителен опит като стопански деец, бил е и министър по-рано, но вероятно такова подгъзуване, с което го даряваше Белемезов, не му се е случвало. Обаче му харесваше. А пък Белемезов тройно подгъзуваше и на Бъчварова - тя минава за силния човек в ГЕРБ, Бойко два пъти ходи на театър с нея - та си струва човек да бъде запомнен от нея, може и него да го заведат някой път. Работа или нещо друго си търсеше този Белемезов, та се слагаше по този начин на Бъчварова, не стана ясно - но се получи някаква несмислена мазня.


И удавени в мрънкането, всички вече отдавна бяха забравили въпроса на Магдалена Ташева от „Атака“ - и перфектният председателстващ, и учтивият Белемезов, за Бъчварова да не говорим. Тя пък очевидно има таланта да се самоотстранява от всичко, което няма значение за нея. Правилно разбрахте - освен Бойко.


И една истина за Злото така се затри между скопеното АБВ и напористата „Атака“. 
Пак стана ясно, че


истински важното често няма място в Мрънкалника


то не може да вирее там.


Ташева показа снимки, на които убийци от „Ислямска държава“ размахват в ръцете си отрязани глави - и това от коли с българска регистрация! Как ви се вижда това? 
Цочев си затвори очите за фотосите, които показа Ташева, и замръчка питането й - той пък стана личният Белемезов на Бъчварова. А Бъчварова, която упорито мълчеше, няма нужда от подобни услуги - и по-добре по своя инициатива да отговори допълнително на въпросите на Ташева, защото фотосите са ужасяващи -

 

те ни казват, че Злото идва


Сетне Цочев пак цитира член 92 от правилника, Белемезов пак му благодари за перфектната работа и белемезването продължи - в един типичен епизод от Мрънкалника.


А, между другото - няма какво да се дръвчите край границата с Македония, пазете ни от главорезите с българските коли…


Следващата седмица пък (на 15 май) на депутатски питания отговаряше министърът на образованието Танев; мъчително беше да се слуша професорът - трудно отлепваше, запецваше на неочаквани места, човек да се чуди как преди време изрече толкова гладко безумията си за Ломоносов, Жолио-Кюри и Наполеон. Изглежда, той получава вдъхновение само когато трябва да обругава големи личности. По някое време в един от отговорите си, когато още не беше загрял, каза: „Не знам, сега кацам от другаде…“ Откъде, по дяволите, кацат тия хора, от кой Космос, с каква чиния за НЛО-та, кой я пилотира, колко време ще им е нужно да се адаптират? Кого да питаме?


Ако съдим по някои екземпляри в Мрънкалника, вече не достига човешки материал, годен дори за елементарна политика, дефицитът пък на сериозни фигури е очевиден. И сякаш съвсем скоро ще дойде времето, когато ще търсят депутати и министри с обяви във вестниците…


Същия ден застоялият въздух в Мрънкалника обаче внезапно се раздвижи, когато Мая Манолова нанесе тежък удар на здравния министър. Москов е интересен диалогист и дори забавен, не си пада обаче по подробностите - понякога спокойно ги заменя с пренебрежителното


„дъра-бъра, дъра-бъра“ 

 

което изразява отношението му към случващото се в залата. И този път спокойно си говореше - дъра-бъра, по-скоро на себе си, когато внезапно Мая прочете решението, с което Върховният административен съд отмени лимитите в здравеопазването. Москов загуби дар слово. Но М. Манолова не трябва да се изживява като победителка заради този рунд в Мрънкалника - понеже самата тя е във вълчи капан, и най-после трябва да обясни ролята си в „Позора Костинброд“.


Както и да се утешава, тази афера ще й тежи задълго. Тия дни казала, че разполага с „допълнителни доказателства по случая „Костинброд“. По-разумно е обаче най-после да си даде сметка, че и тази скверна конспирация в крайна сметка изяде главата на БСП. 

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване