Прокуратурата иска още аргументи обикновено НС да променя конституцията

Заставаме на позицията, че евентуални поредни изменения и допълнения на Конституцията, основно в Глава шеста – Съдебна власт, могат да бъдат обосновани и отстоявани – единствено с цел да се увеличат на конституционно ниво гаранциите за независимост и ефективност на съдебната власт. Представеният законопроект само отчасти е способен да обслужи тази цел и търпи съдържателно и редакционно оптимизиране.

Това се казва в Становище на прокуратурата за ЗИД на Конституцията. Становището е въз основа на проведените във върховните прокуратури, в Националната следствена служба и в Апелативните райони професионални дискусии сред прокурорите и следователите. Същественият въпрос, на който следва да отговори законодателят, се казва в становището на прокуратурата, е доколко предлаганите изменения запазват баланса между властите, върху който е изграден действащият конституционен модел.

"Само при убедителен позитивен отговор на този въпрос, 43-ото Народно събрание би имало основания да гласува проекта", се казва в становището. Във връзка с възможността Обикновено Народно събрание да приеме промените в конституцията, от прокуратурата заявяват, че с проекта за промени се предлага преструктуриране в конституционно установен орган на съдебната власт – ВСС и се преразпределят правомощия между колегиите и Пленума.

Съгласно чл. 158, т. 3 КРБ, въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление се решават от Велико Народно събрание. В мотивите на законопроекта се предлагат доводи, според които изменения с такава дълбочина и интензивност са в правомощията на действащото Народно събрание, тъй като не водят до промяна във формата на държавно управление. Те имат свой резон, но не са достатъчни.

Същественият момент е дали чрез предлаганите норми в баланса между властите се внасят изменения, които поставят под въпрос основните принципи на действащия конституционен модел. Върху този въпрос трябва да се съсредоточи най-напред законодателният дебат в Четиридесет и третото Народно събрание. Необходими са повече аргументи, които по безспорен начин да обосноват правомощието на Обикновено Народно събрание да приеме предложените изменения, коментират от прокуратурата.

За гарантирането в еднаква степен на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите, в становището на прокуратурата се казва, че основен акцент в мотивите на законопроекта е гарантирането на независимостта и самоуправлението на съда, като в тази връзка резонно е позоваването на становища на консултативни органи към Съвета на Европа и докладите на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и оценка. Безспорно е, че осигуряването на независимостта на съдиите е висша ценност, която трябва да бъде бранена, включително и от конституционните норми. Неоправдано е обаче, този акцент да бъде поставен за сметка на гаранциите за независимост на прокурорите и следователите.

Вън от съмнение е, че те са конституционно закрепени като част от съдебната власт. Конституционният законодател трябва да отчете, че става дума за магистрати, чиято независимост и подотчетност е съответна на различните им функции и правомощия, подчертават от прокуратурата. По отношение на прокурорите също са налице основополагащи актове на консултативни органи към Съвета на Европа – конкретно Консултативният съвет на европейските прокурори (КСЕП), чиито мнения прогласяват задълженията на държавите "да гарантират независимостта и самостоятелността на прокурорите като неизменна последица от независимостта на съда".

Тази независимост и самостоятелност на прокурора не е самоцелна привилегия, а гаранция за постигането на честно, безпристрастно и ефективно правосъдие . Считаме, че в проекта тези стандарти не са отчетени, а вместо тях на преден план е изведена подотчетността на прокуратурата и засилването на контрола върху работата й чрез парламента и чрез парламентарната квота във ВСС, заявяват от прокуратурата.

За взаимодействието между властите прокуратурата казва, че правомощието на Народното събрание да изслушва и приема доклади на главния прокурор не бива да се тълкува като неограничено по тематика (т.е. по всеки въпрос по прилагането на закона) и по интензитет. Необосновано и противоречащо на принципа за разделение на властите би било превръщането на главния прокурор в обект на парламентарен контрол по конкретни въпроси, свързани с неприключили наказателни производства.

Редно е конституционната норма изрично или да обвързва докладите на главния прокурор с общи въпроси и с обобщено представяне на резултатите от дейността на прокуратурата и разследващите органи, или да изключва възможността главният прокурор да бъде изслушван от Народното събрание по конкретни наказателни производства. Неудачна е формулировката, която предвижда възможност главният прокурор да отговаря пред Народното събрание за осъществяването на наказателната политика.

Като ръководител на орган на съдебна власт в република с парламентарно управление, главният прокурор не е основен и единствен фактор, осъществяващ наказателната политика на държавата. Тази дейност е в прерогативите на законодателната и изпълнителната власт , които разполагат и със законодателна инициатива. Правилно е докладите на главния прокурор пред Народното събрание да се обвържат с изпълнението на конституционноустановените правомощия на ПРБ по чл. 127 КРБ, като се имат предвид посочените по-горе ограничения. Заявяваме подкрепа на предложеното нормативно разрешение, съдът да сезира Конституционния съд, се казва в становището.

Прокуратурата принципно подкрепя предложения от проекта комплекс от изменения и допълнения на КРБ за разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии и за преразпределяне на правомощията му, но смята за необходимо да се съобрази, че по-правилно е в разпоредбата на ал. 1 на чл. 130а да се използват понятията "колегия на съдиите" (вместо "съдийска колегия") и "колегия на прокурорите и следователите" (вместо "прокурорска колегия"). Довод за подобно редакционно "изглаждане" е фактът, че предложените в законопроекта понятия поставят акцент върху професията, а не върху нейните носители. Наред с това не следва да се пренебрегва правото на следователите да бъдат разпознати като отделна магистратска професия.

Според прокуратурата е нарушен балансът на представителството при формиране на състава на двете колегии. Членовете на прокурорската колегия, избрани от Народното събрание, ще имат мнозинство, спрямо членовете, избрани от общите събрания на прокурорите и следователите. Дори участието на главния прокурор, като член по право на тази колегия, който обаче не е избран пряко от магистратите, може да гарантира най-много паритет между професионалната квота (ако тя се възприема в широкото й понятие) и представителите на Парламента.

Това поставя вземането на решения по кадрови, дисциплинарни и организационни въпроси, отнасящи се за прокурорите и следователите, в зависимост от доминиращото мнение на парламентарната (политическата) квота, подчертават от прокуратурата. Подкрепя се отпадането на правомощието на министъра на правосъдието да управлява недвижимите имоти на съдебната система и възлагането му на Пленума на ВСС, като предлагаме правомощието да обхваща цялото имущество на съдебната власт.

По този начин ще се даде допълнителен израз на необходимостта, тази власт да получи достатъчно гаранции за независимостта си. Не се подкрепя оправомощаването на министъра на правосъдието да присъства и да взема отношение със съвещателен глас на заседанията на колегиите, заявява прокуратурата.

Принципно се споделят аргументите в полза на предложеното в § 3 намаляване на мандата на ВСС от пет на четири години. При постоянно действащ ВСС , мандатът на неговите членове не бива да бъде твърде продължителен, защото дългото откъсване от упражняваната от тях магистратска или друга професия създава опасност от загуба на квалификация и намалява мотивацията на качествени и загрижени за по-доброто управление на съдебната система професионалисти да се кандидатират за членове на съвета.

В този смисъл предлаганото съкращаване на мандата на членовете на ВСС от пет на четири години би имало поначало полезен ефект. Въпреки това, е налице убедителна причина за въздържаност да се търси такова законодателно решение с проекта на ЗИДКРБ. Съкращаването на мандата на конституционноустановен орган води до промяна в заложената в КРБ система и взаимовръзки с мандатите на други конституционноустановени органи.

Поради това с този въпрос по-скоро би следвало да се занимава Велико Народно събрание, заявяват от прокуратурата. Принципно се споделя предложеното разширяване на правомощията на ИВСС – да проверява имуществените декларации, наличието на конфликт на интереси и на прояви, уронващи престижа на съдебната власт и свързани с нарушаване на независимостта на магистратите. Такова разрешение би могло да се тълкува в позитивен план като проявна форма на гаранциите за независимост на съдебната от другите власти.

Същото обаче подлежи на допълнително обмисляне и синхронизиране с приетата Стратегия за борба с корупцията и изготвените в нейно изпълнение други законопроекти, с цел избягване на препокриване в предмета на регулация, заявяват от прокуратурата.

Прочети цялата новина http://pik.bg/прокуратурата-иска-още-аргументи-обикновено-нс-да-променя-конституцията-news357992.html

Свързани новини: