Иван Нейков: Десетки хиляди безработни българи може да се върнат от Гърция

При всички положения, независимо от скърцането със зъби, Гърция ще преживее много тежка пенсионна реформа. Системата, която съществува в момента, просто няма как да издържи.

Огромните възможности за ранно пенсиониране, липсата на връзка между платените осигуровки и размера на пенсиите, тези неща няма да останат. Има и много голям риск от трудноуправляема инфлация, което ще доведе до промяна в стандарта на живот, и то за години напред. Което ще означава, че на много тежък натиск ще бъде подложена и системата им за социално подпомагане. Това заявява пред "24 часа" Иван Нейков, председател на УС на Балканския институт по труда и социалната политика, бивш социален министър.

Кризата води естествено и до отлив на инвестиции и инвеститори, което неизбежно ще доведе до проблеми на пазара на труда, което пък отново ще увеличи натиска върху социалните системи, за да бъдат подпомагани хората. Изследванията, които бяха подготвени в Солун от Европейската агенция за професионално обучение и образование, показват, че изходът от кризата е свързан с промяна на квалификацията на работната ръка. Тоест работодателите все повече ще търсят висококвалифицирани работници дори за нискоквалифицирана работа. Това означава пък натиск върху системата за образование в Гърция. Така че можем само да им стискаме палци на гърците, защото се задава един циклон, за който не зная дали са готови, добави Нейков.

Според него, Гърция може да бъде наречена втората България заради големия брой български граждани, които си вадят хляба там. "Вече никой не знае колко стотин хиляди са работещите в Гърция българи. Историята на българската миграция в последните 25 години показва, че когато една икономика изпадне в криза, първите работници, на които се показва вратата, са именно чуждестранните. И сега има реален риск десетки хиляди от българите в Гърция да загубят работата си, ако се развият мрачните сценарии за съдбата на гръцката икономика. Ако са верни разчетите на макроикономистите, че в следващите 6 месеца можем да очакваме 5-7% свиване на гръцката икономика, то ние трябва наесен да сме готови да очакваме много хора, които от Гърция ще се завърнат в България. Връщайки се в България, те ще престанат да бъдат донори на пари за своите семейства, а и за българската икономика. Което ще означава, че можем да сме свидетели на известно намаляване на валутните приходи на България, които според БНБ в някои моменти дори надхвърлят преките чуждестранни инвестиции", коментира Нейков.

Според него, преките ефекти в социалната сфера ще бъдат поне два. Единият е, че тези хора ще се окажат неподготвени за българския пазар на труда. В България не се предлагат такива работни места, на каквито те са работили с години в Гърция. Освен това въпреки положителната тенденция официалната безработица в България все още е над 10%. Ако прибавим и тези 180 хил. отчаяни хора, които не се регистрират в бюрата по труда, безработицата ще надхвърли 15-16%. Тоест пазарът на труда в момента няма капацитета да приеме хиляди нови хора, които търсят работа.

Другият пряк ефект е, че тези хора в голямата си част ще се влеят в сивата икономика. Защото за дългите години работа в Гърция те са натрупали нелоши умения и добра трудова дисциплина, но нямат официално признание за своите умения. А белият пазар на труда иска документи. Непреките ефекти са по-трудни за изчисление. При всички положения в един момент, вероятно в началото или средата на зимния период, тези хора ще поискат социални помощи, защото са останали без работа, без възможности за отопление и т.н. А всъщност бюджетът на системата за социално подпомагане въобще не е готов за такава вълна от искания и очаквания към него, подчерта Иван Нейков.

Предварителните анализи, които правим в Балканския институт по труда и социалната политика, сочат, че хората, които са отишли да работят в Гърция, не са равномерно разпределени като произход в цяла България, а има концентрации - граничните региони, селскостопанските райони. И заради това ще трябва да се действа адхок в зависимост от това, къде ще се появи концентрация на връщащи се хора и там да се насочи реакцията. Успешните мерки обаче няма да са субсидирана заетост, защото на един човек, който има умения, да му дадеш метлата да мете площада не е най-добрият вариант. По-скоро бихме могли да потърсим плюсовете от връщането на българите от Гърция.

Това може да стане, като увеличим капацитета на системата за професионално образование и обучение. Ако на агенцията й се даде възможността, би могла бързо да организира признаване на знанията и уменията, които завръщащите се хора са придобили по неформален начин. Един от големите проблеми например на здравеопазването у нас е помощният медицински персонал. Има хиляди българки, които в продължение на години натрупаха добър опит в гледането на болни хора, на възрастни хора в Гърция. Това са хора, които имат нужни за България знания и умения и ако им ги признаем, те могат да бъдат използвани в социалните домове, в хосписите, можем да им дадем право дори като самоосигуряващи се и самонаети да пренесат тази услуга в България. Да не говорим, че всички болници се задъхват от липсата на медицински сестри и санитари. И би трябвало да обърнем частично минуса в плюс и по този начин дори да запазим тези хора на българския пазар на труда, каза Нейков.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител