НЗОК – кацата с мед, но и с дъно

07/06/15 05:55
(http://www.klassa.bg/)

НЗОК – кацата с мед, но и с дъно

Ако някой непредубеден, който не е ползвал медицинска помощ у нас, погледне разходите за здравеопазване в нашата страна, ще си направи извода, че в малка България се мисли най-вече за здравето на хората.

Всяка година средствата за този сектор нарастват значително и като дял от брутния вътрешен продукт, и като общ размер.

За тази година бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е с 252 млн. лева повече, отколкото първоначалния бюджет за 2014-а. Той възлиза на 3,075 млрд. лева. Допълнително от бюджета на здравното министерство са осигурени още 24 млн. за финансиране на ваксини и медицинското обслужване на неосигурените по различни дейности. Най-много средства през годината са предвидени за болниците - близо 1,283 млрд. лева, или 48% от общата сума. Независимо от увеличените пари и отказа на касата да плаща надлимитните дейности на лечебните заведения се очаква дефицитът й да достигне 200 млн. лв. преди края на календарната година. За да не се стигне дотам, бяха предложени няколко варианта. Единият е цените на клиничните пътеки да бъдат орязани, другият - някои от тях да бъдат преместени от болничната в доболничната помощ. Това може да доведе до спестяване на не по-малко от 15 млн. лева. И двата варианта засега са само предложения, тъй като срещат силния отпор на управителния съвет на Българския лекарски съюз, както и на представителите на синдикатите и пациентите в надзорния съвет на НЗОК.

Независимо от увеличаването на средствата в българското здравеопазван, парите свършват преди края на всяка година. В този омагьосан кръг касата се върти от 2000 г., когато бе въведен здравноосигурителният модел. Този месец се навършват петнадесет години, откакто съветският принцип „Семашко”, тоест на държавното бюджетно здравеопазване, бе заменен с германския, въведен от самия Бисмарк. Според него хората, имащи право на безплатно здравеопазване, внасят всеки месец вноска в един фонд – НЗОК. Моделът е солидарен, тъй като плащат всички, но ползват тези, които към даден момент имат нужда. След 2000 г. за пръв път хората с хронични заболявания, както и някои с обострени състояния получиха правото на безплатни или с намаление лекарства за домашно лечение, осигурени им по линия на НЗОК. До този момент право на такива медикаменти получаваха само активните борци, партийната номенклатура и народните артисти. Отпадна и закрепостяването към участъковия доктор. Хората получиха възможността да избират своя общопрактикуващ лекар и да го сменят, ако не са доволни, на шест месеца. Отпадна и закрепостяването към областната болница. Беше дадена възможност чрез комисията за лечение в чужбина здравноосигурените да се изпращат за операция или поддържаща терапия зад граница за сметка на НЗОК или на Министерството на здравеопазването в зависимост от заболяването.

Независимо от тези улеснения, немислими за времето преди 2000-а, петнадесет години по-късно българският пациент не може да каже, че получава по-добри медицински грижи, нито пък лечението е достъпно за него, особено ако живее в отдалечено селище. Причината е, че болниците, към днешна дата 380, са разпределени неравномерно в страната.

Същевременно се оказва, че средностатистическият българин, който редовно плаща здравните си вноски, не разчита само на тях, когато се разболее. По данни на Националния статистически институт той отделя по 5,2% от доходите си за даване под формата на “дарение” или избор на екип в лечебното заведение. Тези две форми не са задължителни, но за 15 години практиката ги наложи като единствената възможност на човек да му бъде обърнато малко повече внимание (в никакъв случай не и глезене!), когато влезе в болница. Освен това проучване на авторитетна икономическа агенция показва, че българите най-много теглят бързи

кредити за здраве

спрямо останалите граждани в Европейския съюз.

Към тези нелицеприятни факти се добавя и този, че ние сме първи в Европа по сърдечносъдови заболявания и в първите десет страни, в които диабетът се открива и лекува късно. Затлъстяването от непълноценно хранене и липсата на профилактика пък са нещата, с които също ни сочат като отрицателен пример в европейските форуми по медицина.

Неблагополучията в здравеопазването ни са заложени още със самия старт на здравната реформа преди 15 години. Въведеният тогава механизъм за разплащане на НЗОК с болниците “клинични пътеки” се оказаха твърде неефективни по една-единствена, но твърде основателна причина. Те не са финансов алгоритъм, а такъв за оценяване на качеството. По тях се плаща само за терапия на основното заболяване, заради което пациентът е хоспитализиран. Ако обаче един приет със сърдечна криза се окаже и диабетик, за да бъде лекувана захарната му болест, клиниката или трябва да го цери за своя сметка, или да го изписва и приема фиктивно в рамките на броени часове от едно в друго отделение, за да върже края и с двете му заболявания. Такива проблеми в ЕС и всички страни с развито здравеопазване е решен с въвеждането на т.нар. диагностично свързани групи, по които се

плаща комплексно

за всяка болежка на човек, когато попадне в болница. У нас два пъти експерти разработваха тази система, но до въвеждането й така и не се стигна, тъй като според някои финансисти това изисква увеличаване на парите за здравеопазване.

Към момента, въпреки смелите реформи, предлагани от здравния министър Петър Москов, те могат да бъдат въведени. Просто за преминаване на разплащане по диагностично свързани групи е необходимо съобразяване на бюджета години напред – нещо, което към днешна дата не може да бъде осъществено. Могат обаче да бъдат направени три стъпки, които определено ще оздравят здравната ни система. Първата и основна е НЗОК да получи повече правомощия, за да заплаща на болниците не само за отчетена дейност, но и за реални резултати. Освен това необходимо е да й се даде възможност да сключва договор не с всяка болница, която пожелае, а с тези, които отговарят на поставенитеот нея реални изисквания не само за оборудване, но и за качество. Преминаването на част от дейностите в доболничната помощ, каквато възможност се дискутира пък, е една от малкото възможности за спестяване на пари в НЗОК за по-сложни и скъпоструващи терапии.

Това на практика са трите възможности, които ще дадат глътка въздух на осигурителната институция, за да не се налага да ни вписват в списъци на чакащите за хоспитализация след месеци.

Защо все няма пари?

Националната здравноосигурителна каса ще натрупа дефицит около 200 млн. лева към септември, ако не се увеличи събираемостта от вноски, не се свият разходите и не се ограничи изтичането на средства от нея, показват данни на икономически анализатори.

Защо се случва така, че откакто здравноосигурителният модел стартира у нас през 2000 г. досега парите все не достигат, независимо колко допълнително налива държавната хазна в касата. По тези въпроси дискутират хората в интернет форумите. Вестник “Монитор” публикува някои от личните мнения, за които не носи отговорност.

Д-р Ох, боли

Кражбите са много, затова и куца здравеопазването ни, откакто бе въведен здравноосигурителният модел през 2000 година. Сега беше направено сливане на администрациите на девет университетски болници в София. Според мен, така ще бъдат спрени кражбите и ще има реални икономии.

Доколкото ми е известно обаче, голямо е източването на НЗОК и чрез лекарствата за домашно лечение. Ето там трябва да се пипне, да се спрат порочните практики, както и реекспортът им.

Електронен

Въпросът е защо повече от десет години не се въвеждат електронните здравни карти, чрез които ще бъдат ограничени кражбите. Имаме ли ги, никой няма да може да си отчита дейности по касата, да ни вписва като болни и излекувани, без ние дори да сме помирисвали болницата.

Питанка

Разходите за здравеопазване, като процент от БВП, у нас е под средния за Европейския съюз. Там държавата дава за здраве средно 73 процента, а у нас 53 на сто. За здравеопазване на глава от населението в САЩ отиват $ 8,233 годишно, което е три пъти повече от разходите в Англия и почти 2,5 пъти повече от средното за страните от ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие).

Не кради!

Нещата не вървят защото се краде много. Откакто имаме здравноосигурителна система, все някой я дои – и по линия на лекарствата, и болниците. Не крадете! Това са нашите болници, нашите лекарства. Утре може и на вас да потрябват, но може да се окаже, че няма да има и лев за таблетка от НЗОК.

Каква логика

За двама пациента, излекувани от една съща болест в две различни болници, касата ще превежда различни суми!? Е, ако това не е пример за нагла кражба, кажете.

Хъм, хъм

Над 70% от хората бъркат социалната със социалистическата държава. Как може да се осигури нормално лечение на хората при положение, че над един милион души не си плащат здравните вноски? Естествено е, че не може да се осигури. Някой запита ли се от къде идват парите за болниците, за специалиста в доболничната помощ, за общопрактикуващия лекар? Едва ли, иначе нямаше всеки да се изказва по темата здравеопазване с претенцията, че разбира.

Hugo

Една държава или се грижи за здравето на гражданите, или не. Ако ще и 100 “касички” да създаде, това няма значение, щом няма механизъм за спиране на кражбите от осигурителния фонд. Колкото и да се напъваме, каквито и реформи да предприемат политиците, не се ли намери начин за спиране на течовете от НЗОК, все ще ни лекуват, колкото за Бог да прости, тъй като достатъчно пари няма да има.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/255354_%D0%9D%D0%97%D0%9E%D0%9A+%E2%80%93+%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D1%81+%D0%BC%D0%B5%D0%B4%2C+%D0%BD%D0%BE+%D0%B8+%D1%81+%D0%B4%D1%8A%D0%BD%D0%BE

Публикувана на 07/06/15 05:55 http://www.klassa.bg/News/Read/article/255354_%D0%9D%D0%97%D0%9E%D0%9A+%E2%80%93+%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D1%81+%D0%BC%D0%B5%D0%B4%2C+%D0%BD%D0%BE+%D0%B8+%D1%81+%D0%B4%D1%8A%D0%BD%D0%BE