по граничните пунктове с Македония

Гюешево, Станке Лисич-ково и Златарево, както и на браздата с Гърция при Кулата. Включването на военните в охраната на границите бе договорено миналия петък на извънредна среща в МВР с участието на премиера Бойко Борисов. На нея властта бистри стратегии за справяне с евентуален наплив от множество имигранти към нашата страна след ексцесиите по гръцко-македонската граница, която бе пресечена от хиляди бежанци.

Засега МО дава заявка за изпращането на минимални сили - 25 военнослужещи и „съвсем малко бронирана техника”, като основно се изваждала транспортна техника. Още рано сутринта вчера обаче към границата с Македония потеглиха жива сила и военни машини, сред които бронирани джипове „Хъмви” с картечници на покрива, за да респектират имигрантите, които може да опитат да нахлуят нелегално на наша територия. „Целта е подпомагане на дейността на Гранична полиция.

Ще има и съвместни патрули

които ще бъдат разположени във вътрешността на страната”, заяви полк. Караиванов пред БНР. Той побърза да подчертае, че армията няма да изпълнява самостоятелни задачи, а само съвместни с граничарите, като ангажиментът й е единствено с охранителен характер. Думите му са в духа на цялостната политика на властта у нас да се въздържа от масирано разполагане на военни сили по границите за отблъскване на бежанската вълна, за да не бъдат разтълкувани действията ни като агресия от съответната съседна страна, както и от международната общност. Затова и по-рано при натиска от югоизток многократно бе подчертавано, че армията се включва само с логистична подкрепа. Освен това от ЕС и ООН вече ни размахаха пръст, когато вдигнахме оградата по браздата с Турция.

Вчера обаче при изпращането на военна техника към югозападните ни граници Брюксел смекчи тона, след като преди дни и германският канцлер Ангела Меркел обяви бежанския наплив за по-страшен за Европа и от гръцката криза. „България има право да използва армията за охрана на границите си”, заяви за БНР говорителят на ЕК Наташа Берто. Тя подчерта, че страните членки носят отговорност за опазването на собствената си бразда и мерките за тази цел остават в правомощията на националните власти.

Междувременно силовият вицепремиер Румяна Бъчварова уточни, че правителството работи по план за действие с три сценария за евентуално развитие на бежанската криза. „Най-апокалиптичният от тях е да има поток, какъвто наблюдаваме в Македония”, обясни тя, но посочи, че към момента

рискът за това е относително малък

Външният министър Даниел Митов, който се завърна от посещение в югозападната ни съседка, заяви от своя страна, че голяма част от хората, които преминават през Балканите по пътя си към Западна Европа, всъщност не са бежанци, а икономически мигранти.