След два часа бурни и често срамни дебати парламентът отхвърли един от ключовите закони от стратегията за борба с корупцията. Той беше изготвен от екипа на вицепремиера Меглена Кунева и първата интерпретация беше, че тя (или Реформаторският блок) е бламирана. Всъщност, ако има нещо компрометирано, това е доверието, че управляващото мнозинство иска и може да промени държавата, като я отвоюва обратно от различните клики, които крадат парите на данъкоплатците.

"Законът е уплашил голяма част от народните представители с последиците, които може да има върху техните интереси и интересите на хората, които защитават", коментира след гласуването Меглена Кунева. Антикорупционният закон беше подкрепен от едва 101 депутати и не мина на първо четене.  "За" гласуваха единствено депутатите от ГЕРБ и Реформаторския блок, "против" се обявиха БСП, а останалите политически сили - ДПС, АБВ, Патриотичният фронт, "Атака" и  БДЦ (с изключение на двама народни представители, гласували против) се въздържаха.

Практически нито една от партиите, гласували против, не даде убедителни аргументи защо го е направила. Повечето обяснения издаваха притеснения, че ако законът бъде приет, той ще застраши лично депутатите, партийната номенклатура и политическите им позиции. Обяснението на ДПС издаваше и малко по-многопластова стратегия. "Днешното гласуване по законопроекта Кунева потвърди абсолютно категорично тезата, че стабилността на този кабинет е едно добро пожелание, една мечта на лидерите на управляващата коалиция, но реалността е доста по-различна", каза в парламента председателят на движението Лютви Местан. В думите му може да се открие признание, че с гласуването против депутатите от ДПС са направили и демонстрация на своята собствена значимост. Още преди лятната ваканция покрай преговорите за промени в конституцията Местан се опитва да лансира тезата, че стабилно управление без ДПС е невъзможно заради противоречивите интереси на различните партии в управляващата коалиция. Накратко, той иска да "продаде" на ГЕРБ предвидимото сътрудничество с движението и провалът на антикорупционния закон сега е удобен повод да се покаже важността на ДПС.

Силно орязаните промени в конституцията (чието бъдеще е все така несигурно въпреки "историческия компромис") и законът "Кунева" бяха остатъкът от амбициозната програма на правителството за реформа на правоохранителните и правозащитните институции. Приемането на законопроекта беше и условието, заради което реформаторите преглътнаха отказа на Бойко Борисов и ГЕРБ да застанат зад идеята за създаване по румънски модел на независима (от главния прокурор) структура за противодействие на корупцията по високите етажи на властта.  

Източници от кабинета разказаха, че Борисов всъщност изразявал волята на главния прокурор, който настоявал да се запази досегашният модел на специализирано междуведомствено звено, в което влизат следователи, прокурори и агенти на ДАНС. Такава структура започна да функционира през пролетта по силата на споразумение, изготвено именно от Сотир Цацаров.

Въпреки че прокуратурата отказва да разкрие имената на прокурорите, които влизат в звеното, "Дневник" съобщи, че те са били подбрани лично от главния прокурор, като пряко за структурата ще отговаря зам. главната прокурорка Мария Шишкова, която е близка до Цацаров.  Ръководител на един от отделите в звеното е бившият зам.-председател на ДАНС Ваня Стефанова, която наблюдаваше делото за печатницата в Костинброд. В структурата е привлечен и прокурорът Илиян Рангелов. Той наблюдаваше разследването за т.нар. опит за убийството на депутата Делян Пеевски, който впоследствие се оказа постановка на държавното обвинение. Според една от разпоредбите в тайното споразумение работещите в звеното агенти на ДАНС и служители на МВР имат забрана да разгласяват данните от разследванията на началниците си и де факто са на пълно подчинение на прокуратурата.

Евентуалното създаване със закона "Кунева" на независима структура за противодействие на корупцията извън това звено щеше да отслаби пълния контрол, който главният прокурор има над този тип разследвания. През годините на прехода този тип дела се превърнаха в ефективно средство за шантаж над управляващи и опозиция, като безконтролните възможности на държавното обвинение да образува, спира, бави, забързва, внася в съда, прекратява, възобновява (като директивите в тефтера на злополучния Филип Златанов) тези преписки засилиха ролята му като политически играч.

Темата за противодействие на корупцията е табу за самия Борисов. Вероятно по тази причина той неведнъж се опитва да противопостави показаните акции срещу контрабандата като успешна борба с корупцията.

Фиаското, което законопроектът претърпя (текстовете могат да бъдат внесени отново най-рано след три месеца, и то след като претърпят съществени промени), със сигурност ще доведе до силни критики от страна на Европейската комисия, която ясно посочи в устния си доклад през лятото, че не само очаква текстовете да бъдат приети, но и да не бъдат орязани.

След отхвърлянето на антикорупционния закон единствената залъгалка, която управляващите могат да представят пред ЕК, остават силно орязаните предложения за промени в конституцията. Отново тази седмица стана ясно, че заявената пълна подкрепа за тях също се пропуква и текстовете едва ли ще съберат необходимите 180 гласа, за да бъдат приети и разгледани "по бързата писта". Това означава, че тяхното гласуване ще се отложи поне с два месеца.

За да дадат някакви аргументи за отхвърлянето на проекта, депутатите решиха да се фокусират основно върху разширяването на кръга на лицата, длъжни да декларират имущество и конфликт на интереси, и заради въвеждането на сезиране на новото звено чрез анонимни сигнали и публикации в медиите. Някои от народните представители възприеха тези промени като възможност лицата на публични длъжности да бъдат атакувани безименно. Особено остра беше реакцията на ДПС в четвъртък, като Мустафа Карадайъ  заяви, че законопроектът не само не изпълнява своята цел, но и създава условия за репресия, за политическа саморазправа и за изнудване на политически неудобните лица и всички в обсега му. "Не може да бъде подкрепено нещо, което урежда анонимни сигнали, защото това би било "ежедневен лов на вещици", каза той. На подобна позиция застанаха и от БСП. Спореддепутата Красимир Янков законопроектът е "еманация на самозабравили се властници". Валери Симеонов от Патриотичния фронт обяви, че са били против текста още преди три месеца. Още преди парламентарната ваканция се появиха мнения, че проектозаконът отива твърде далеч по отношение на намесата в личния живот, защото постановява да се декларират и доходи и имущество на лицата, с които деклариращите живеят на семейни начала, а не само в брак. 

От екипа на Меглена Кунева защитиха проекта си. По повод на критиките ръководителят на политическия й кабинет Мария Карабельова заяви пред "Капитал", че в проектозакона са предвидени достатъчно защитни механизми, чрез които да се гарантира проверки да започват само по редовни сигнали. Меглена Кунева коментира в средата на миналия месец, че не си заслужава дори един случай на корупция по високите етажи на властта да бъде изпуснат, защото не е съществувала възможността за анонимен сигнал, дори и това да означава понякога да се провеждат напразни проверки. По въпроса за навлизането в личното пространство позицията на екипа на Кунева е подобна - те смятат, че не трябва да се смекчават мерките, предвидени в проектозакона, заради евентуални неудобства за лицата на висши постове, защото "каквото важи за обикновен човек, не важи за министър". Кунева припомни след гласуването в четвъртък, че проектът е минал в четири парламентарни комисии. "Всяка подготвителна работа беше извършена детайлно и с добра воля", заяви още Кунева.

В прессъобщение след гласуването в четвъртък от Реформаторския блок съобщиха, че има възможност  да напуснат кабинета, като решението ще бъде взето на национален съвет на 26 и 27 август. Премиерът Бойко Борисов заяви по-късно през деня, че след три месеца законопроектът ще мине. "Аз съм успокоил Меглена Кунева, говорих днес с нея по този въпрос и я успокоих. След 3 месеца ще го внесем закона отново, ще проведем разговор с политическите партньори",  каза премиерът.

Това е лесно да се каже, но трудно да се направи. За да се случи, трябва повечето депутати да нямат никакви притеснения от това, че ще бъде хвърлена повече светлина върху тях и източниците им на доходи. Тази седмица показа, че мнозинство в парламента имат гузните съвести. И те ще направят всичко по силите им, за да попречат и на най-слабия опит държавата да се промени.
 

ПРОЕКТОЗАКОНЪТ И НОВИЯТ ОРГАН Проектозаконът беше изготвен и лансиран основно от вицепремиера Меглена Кунева и е част от приетата през април тази година антикорупционна стратегия. Той е базиран на изисквания в доклади на Европейската комисия, препоръки на ГРЕКО и разпоредби на Конвенцията на ООН за борба с корупцията, която България е подписала и в която има изрични членове за изграждането на специализирани звена и взаимодействие по антикорупционните въпроси между националните органи. Текстът включва създаването на ново звено, наречено Бюро за предотвратяване на корупцията, което да замени три в момента неефективно работещи структури (БОРКОР, комисията за конфликт на интереси и звеното в Сметната палата, което отговаря за имуществените декларации на заемащите висши длъжности). Проектозаконът трябва да замести два действащи текста - Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, и Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. В него е предвидено да се подава декларация за имущество и интереси, която да се състои от две части и да бъде внасяна в бюрото. Новата институция  отговаря за проверките на декларираните обстоятелства. Основната идея е да се слеят в едно разследванията за имущество и конфликт на интереси, тъй като двете неща са взаимно свързани според вносителите на законопроекта. Един от най-революционните текстове в проектозакона дава възможност лицето да бъде отстранено директно от поста си при установяване на конфликт на интереси само на това основание. Бюрото има право да изисква всякаква информация от други органи, да иска разкриване на банкова тайна. То трябва да работи във взаимовръзка с останалите институции и при установяване на нарушение да сезира НАП, ДАНС, прокуратурата и комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Едно от най-съществените правомощия на бюрото е пълната проверка на имущественото състояние на лице на висша държавна длъжност, като тя включва искане на информация от свързани лица, експертизи и други методи за извършване на цялостно разследване.

 

КОМПРОМИСЪТ ОТ НАЧАЛОТО НА ГОДИНАТА В началото на годината се лансираха изказвания и идеи за следване на румънския модел по отношение на антикорупционните органи, а лидерът на ДСБ Радан Кънев излезе с искане за конституционна уредба на структура, наречена условно антикорупционна прокуратура. Такива промени не бяха приети нито на конституционно, нито на законово ниво. Вместо това по предложение на Сотир Цацаров беше създадено звено под ръководството на главния прокурор с тайно споразумение между прокуратурата, ДАНС и МВР, което няма нищо общо нито с румънския модел, нито с исканията на Реформаторския блок. Липсата на публичност при въпросното споразумение означава, че няма информация за правилата, по които работи новата структура, нито каквато и да било прозрачност за устройството и функционирането й. Освен това тя е подчинена на прокуратурата в разрез с идеята да се създаде независим от нея орган. През май, когато беше внесен първият проект за промени в конституцията, направи впечатление липсата на нововъведения по отношение на борбата с корупцията. Това се дължеше на компромис, направен с надеждата, че антикорупционният закон ще урегулира създаването на ново звено в тази област. След като това не се случи, борбата с корупцията остава в ръцете на трите съществуващи спорно ефективни звена и на новия, напълно непрозрачен орган под ръководството на главния прокурор.