Доверието към Бойко Борисов расте 15-и месец, стигна 38%

 Управляващата коалиция и най-вече ГЕРБ са с повишено доверие след местните избори, показва проучване на “Алфа рисърч” от ноември.

Мобилизацията около местните избори, липсата на опозиционни лидери и относителната стабилност на България на фона на бежанската криза и атентатите в Европа водят до сериозен ръст в личния рейтинг на премиера Борисов до 38,3%, пишат в анализа си социолозите. След 15-месечен растеж

 

доверието в

Борисов достига

нивата от 2011-а –

последната силна година в предишния му мандат. За първи път от 3 г. позитивните оценки за премиера вземат връх над негативните, коментират социолози. С изключение на еврокомисаря Кристалина Георгиева Борисов се оказва единственият български политик с положителен рейтинг. С 4% по-висока е и подкрепата за кабинета - от 20% през юни до 24% сега. Толкова - 24,5%, е подкрепата за ГЕРБ , ако парламентарните избори бяха през ноември.

 

Хората оценяват премиера Борисов в качеството му на политически лидер и като такъв той няма конкуренция.Но оценката за кабинета минава през водените политики, към повечето от които гражданите са критични, поясняват от “Алфа рисърч”.

 

Традиционно одобрявана и в двете правителства на Борисов остава инфраструктурата (73%), а най-харесван министър е Лиляна Павлова, показват данните. 36,5% я оценяват като успешна и само 3,1% - като неуспешна. Следва я Ивайло Калфин с 22,9% позитивни оценки и 10,7% негативни. Трети е Томислав Дончев, министърът на еврофондовете, чието усвояване беше в основата на победата на ГЕРБ на местния вот. Като успешен го оценяват 16,2%, а 4,2% - не. Министър Петър Москов е четвърти с 23,8 на сто оценки “успешен” и 17% на обратното мнение.

По думите на социолозите

Москов и Калфин

са единствените

министри с

невралгични

ресори,

запазващи достатъчно висока подкрепа (над 20%), независимо от разгорещените дебати по реформите в тях. Подобна подкрепа за министри “Алфа рисърч” не е регистрирала в нито един от предишните кабинети. Факт е, че здравеопазването (16%), социалната политика (13%) и земеделието (12%), макар и с много по-ниски оценки от инфраструктурата, са следващите, в които гражданите виждат позитивни промени.

В сравнение с юни президентът Росен Плевнелиев е добавил 4% симпатизанти до 28%.

 

Основният опонент на ГЕРБ - БСП, запазва втора позиция, но свива подкрепата си до 8,4%. Така съотношението между ГЕРБ и БСП става 3:1. Одобрението към Михаил Миков пада вече 12-и месец до 13,2% сега.

ДПС е с 6,8% вот, а лидерът му Лютви Местан - с 6,5% подкрепа. Движението обаче губи ореола си на “силната партия” - само 8% твърдят, че влиянието му се разширява.

Реформаторският блок е 4-и с 6,5%. Следва го Патриотичен фронт с 4,2% и АБВ с 3,5%

“Атака” намалява наполовина електората си - 1,8%. Доверието към Волен Сидеров спада двойно от 9,5 през юни на 4,8% сега.

53% одобряват данък “вредни храни”

Eдна от най-оспорваните инициативи на здравния министър Петър Москов - въвеждането на данък “обществено здраве”, е подкрепена с мнозинство от 53% от българите. 44% не го одобряват, показват данните. Общо 53% от анкетираните твърдят, че проверяват съдържанието на купуваните от тях храни, като половината от тях са започнали да го правят през последния месец в резултат от оживения дебат по темата. Всеки 2-и твърди, че консумира храни с повишено съдържание на сол и захар, но 43% не са наясно дали в продуктите, които купуват, има и по-високи количества кофеин, таурин и частично хидрогенирани растителни мазнини. На фона на слабата запознатост притесненията са значителни: от 50% до 57% се опасяват за влиянието на различни съставки върху собственото им здраве. А по отношение на консумираните от децата храни и напитки опасенията за включените в тях съставки нарастват до 75-80%.

 

Данъкът се подкрепя въпреки притесненията, че може да доведе до намаляване на доходите (49%), да се развие сива икономика (43%), да се закрият работни места в хранително-вкусовата индустрия (38%). Очакванията на хората обаче са, че тази мярка ще накара хората да се информират повече за храните, които консумират (57%), и ще ограничат използването на съставки с негативен ефект върху здравето (50%). 40 на сто от анкетираните вярват, че с въвеждането на данъка хората ще започнат да консумират по-здравословни храни.

Подкрепата за въвеждане на данък “обществено здраве” преобладава и сред по-заможните, и сред хората с по-ниски доходи, показват данните както сред хората с по-високо материално положение, така и сред най-ниско доходните, определяни като потенциално най-потърпевши. Тъкмо по-несъстоятелните обаче са най-притеснени за качеството и състава на продуктите, които консумират. Затова акцентът е не върху поскъпването на продукти с рискови за здравето съставки, а върху промяна в рецептурите на производителите.

 

Атентат като в Париж тук?

Нищо чудно, смятат 52%

България не е по-защитена от останалите европейски страни след атентатите в Париж, смятат 52 на сто от българите. За всеки 5-и рискът да попаднем под терористичен обстрел е по-малък не защото сме по-добре защитени от нашите служби, а защото страната ни не е мишена за терористите. Според 28% обаче опасността за нас е голяма, защото сме на границите на ЕС.

 

Въпреки опасенията преобладаващата част от хората (67%) не възнамеряват да променят нищо в ежедневното си поведение и навици. 6% ще се откажат от планирано пътуване в чужбина, за 1% е възможно да променят плановете си за обучение в Европа. Между 17 и 20 на сто смятат да ограничат посещенията си на места, където се събират много хора – стадиони, концерти, театри, или пък такива, където има концентрация на чужденци.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/260801_%D0%94%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE+%D0%BA%D1%8A%D0%BC+%D0%91%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%BE+%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2+%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5+15-%D0%B8+%D0%BC%D0%B5%D1%81%D

Свързани новини: