Когато не познаваш Русия, има опасност да те гази мечката

В своята обща и специална политическа неграмотност те не знаят, че и в тези условия държавата е длъжна да показва характер, да предвижда събития, явления и тенденции, за да може да се поставя в най-удобните позиции и да се самопредпазва от евентуалните заплахи и загуби в международните конфликти. Кой да им каже, че е нужно да се познават както нашите приятели и партньори (временни или постоянни), така и противниците и враговете ни, които никак не са малко и не са безопасни. Защото без такова знание за тях и изобщо за субектите на международната политика, а само като се осланяме на заявената със сладки думи добра воля на моментния ни покровител и с наивната вяра, че всичко ще си дойде от само себе си, нацията и държавата се обричат на сигурна гибел. Или най-малкото на постоянни изпитания, несгоди и страдания. Това продължава вече повече от 25 години и макар да се вижда резултатът от незнанието и политическата неграмотност, нищо не се променя, а дори става все по-нагло и арогантно безразсъдството и безотговорността на държавниците ни – в това число и на стоящите най-високо в йерархията.

Най-яркият и най-нелеп пример за това са отношенията ни с Русия. Можем да обичаме Русия, но можем и да я мразим; да се надяваме на нея, но и да се страхуваме от мощта и политиката й. Все едно, но как си позволяват нашите управници да тръгват срещу нея! Та те не я познават; държат се с нея, сякаш сме й равни и (най-важното!) сякаш не сме се парили от неразумието, високомерието и бабаитлъка на тези, които са си въобразявали, че ще я надхитрят или принудят да се съобразява с нас. Русия е велика държава и много неща в света зависят от нейната добра или зла воля, от решенията и позициите, които взима. Ние не само принадлежим към една и съща православно-славянска цивилизация, но, искаме или не искаме да го знаем и признаем, и в зоната на нейното влияние. От Русия получаваме енергийните си ресурси, които тя може и да не ни ги дава и да полетим в бездната; тогава ще се чудим какво да правим.

Казвам това и уточнявам, че тези мои първи думи са само припомняне на нещо известно, познато и логично. Но за съжаление забравено – неволно или съзнателно, по внушение или от собствената ни глупост, но все пак забравено от българската обществена памет.

В междудържавните отношения съществуват строги правила, които определят йерархията в положението на всяка една страна съобразно броя на населението, икономическата мощ, военния потенциал, историческите заслуги, всеобщото признание на останалите. Изключително важно е за всяка държава да знае своето място и да не си позволява да върши това, което не й се позволява да прави или най-малкото да си го мисли. В същото време да се държи с останалите не само съобразно своите интереси и желания, но и според това какви нрави имат те и покровителите им, какво харесват и одобряват, с кого са, на кого симпатизират, на кого помагат или към кого са зле настроени. Държавите се представляват от своите управници и тям е вменено да знаят какви ги вършат. Защото отговарят за деянията си. И то не само морално и пред историята, но най-вече пред народа и държавата си. За тези грешки винаги има народен съд. Лошото е, че винаги към съгрешилите платци се добавя целият народ. Личната вина на управниците се набеждава като вина на народа и държавата, понеже победителите смятат, че те са си избрали водачите и отговарят за тях. Това е така, макар и не съвсем, но практиката поне засега не може да бъде променена, поради което наистина трябва да сме внимателни, отивайки на избори и пускайки бюлетината за една или друга кандидатура.

Подобна предстояща разплата се очертава и днес. И отново заради глупост, нагло самочувствие, илюзия за всемогъщество и ненаказуемост, приемане желаното за реалност; заради неграмотност, къса историческа памет и подценяване на реалностите. Но най-вече заради непознаване на Русия и великите сили.

В България пътят към властта е кратък и обикновено се извървява с подкрепата на външни фактори. Покровителят на държавата в момента поставя начело някого, на когото има доверие и на когото разчита да бъде неговият проводник на интереси и политики. Възкаченият по този начин уличник, понеже е заслепен и политически неграмотен, си въобразява, че „любовта” напокровителя ене само заслужена, истинска естествено породена от способностите му, но и вечна. И продавайки себе си и държавата си, е убеден, че оправдава доверието му. На всичко отгоре и му подражава, за да бъде подражанието му естествено и вродено поведение, а не заимствано. С какво усърдие се напъва да покаже пред Русия огромна сила и всемогъщество, каквито, разбира се, не притежава. Но покровителят е велика държава и силата й е равна на руската, ако не и по-голяма; на него му отива «да се държи на положение», да се опитва да диктува условия, да се разпорежда и изисква – ако мине, мине, пък ако не мине, после пак ще опита. Ама нашият кой е? Пък и в България не се намират хора да му напомнят, че и други като него са се държали по същия начин, че са се клели във вярност на друг фюрер и са си въобразявали, че въртят на пръста си Русия, правили са се сякаш ни лук са яли, ни лук мирисали и дори са я заплашвали. И какво излезе от цялата работа? Фюрерът се самоуби, а нашите синковци видяха кой кой е и звезди посред бял ден. Нима някой се съмнява в същата съдба на днешните бабаити от пожарната команда, надули мускули, за да «вземат страха на Путин» и да го накарат «да ги цитира» и «уважава»?

Тук изоставям иронията, промъкнала се неусетно в предходните ми изречения. Каквото има да става, ще става и всекиму заслуженото. По-важното е да осъзнаем, че управлението на държава, политиката и особено геополитиката не са детски игри; че за тяхното практикуване са нужни подготовка, знания и историческа памет. А не само слугуване и подражание. Сред тези знания най-важно е знанието за Русия и великите сили, за тези, от които зависи нашата участ, нашето ежедневие и материално и духовно съществуване.

Големите държави, за които проблемът за оцеляването не е чак толкова важен, са оформили в себе си здрав характер, който винаги провяват. Управниците се сменят периодично и колкото да са различни и своенравни, запазват същността на своята държава, нейния характер и начина на мислене на националнияимум. Съобразяването с постоянно променящите се условия, с кризите и конфликтите, битуващи все повече в съвременния свят, не променя този начин на мислене, защото той се основава на трайни критерии и съзнание за националните ценности. Във великите държави силата не унива и те разчитат на нея, за да не изменят на себе си. Това сме длъжни да помним винаги, да изучаваме тяхната политическа история, да не забравяме по-важните и ярки случаи, в които те са проявявали характера си и присъщия си начин на действие. Защото и днес се държат така, както са се държали с нас преди сто години. И ще продължат да бъдат същите!

У великите сили почти всички механизми в отношенията им с другите държави – особено с т. нар. съюзници, приятели или такива от зоната на техните интереси, са отлично отработени, проверени, действащи безотказно. За някои от съюзниците и протежетата те са готови да тръгнат дори на война, но за други се доволстват с пожелания, съвети, напътствия и окуражителни думи. Тогава мазно-мазно повтарят колко си важен за тях като верен съюзник на Балканите и как разчитат на тебе, но възникне ли кризисна ситуация, те захвърлят, защото не си им от тези, за които са готови на всичко. Ти си просякът, който е протягал ръка, за да получи милостиня. А те чрез тебе дразнят Русия, пречат й и я карат да пренарежда плановете си в региона, създават й временни трудности и грижи. И обратното: ако си се опитал, дори и по принуда или от безизходица да напуснеш тяхната сфера на влияние, дойде ли време да се възвърне предишното статукво, довчерашните ти приятели, които са се кълнели, че ще те бранят винаги, защото си им верен и надежден приятел, те изоставят и не ги интересува какво ще те сполети после.

Днешните български управници не са учили история, не знаят нейните уроци или ако все пак са подочули оттук- оттам по нещо, нехаят за поучителните примери и си вярват, че сега е друго време и че историята не се повтаря. И че направеният от тях т. нар. «цивилизационен избор» им гарантира други надеждни протекции. Как иначе да си обясним поведението на министър-председател, който ще разиграва руския си колега, като му каканиже, че още не се е запознал с документите по «Южен поток» и виднъж да му говори, че ще осъществим проекта, а следващия път, когато колегата му вече си е заминал, да се присмива на «наивността» и «доверчивостта» му. Или ако президентът ти дълбокомислено произнася оценки за политиката на Русия, за това, че полуостров Крим не е руски и че той не признавал присъединяването му като законно, защото Русия била агресор, терорист и враг на България, как би могъл да бъде квалифициран освен като такъв, на кого чавка е изпила мозъка! Никой разумен държавник не би си играл с огъня и не би подлагал държавата си на тежки изпитания и неизбежни лишения, а себе си не би водил към неизбежна политическа гибел и тежко възмездие, ако малко от малко знаеше историята или помнеше коя е Русия. Защото историята се повтаря и както казва руският историк от ХІХ век В. О. Крючевски, «тя наказва ненаучилия урока си».

Сега се правят опити за подобряване на отношенията с Русия, за реанимация и реабилитация на спрени от нас по внушение на САЩ и ЕС икономически и инфраструктурни проекти; говори се за възвръщане ролята на България като енергиен разпределителен център наруския газ. Както и за увеличаването на руските туристи. Това става, защото от ЕС и САЩ са им казали да се спасяват, както могат, че вече не са в състояние „да помагат” и не гарантират доставките на газ за България. Това малко или много означава, че е дошло времето да им се потърси сметка защо не го предвидиха, докато се пъчеха и се правеха на бабаити, показваха мускули и със замах насочваха държавата ни по „нов път”? Глупави, недоучени и политически наивни, те не са и допускали, че ще дойде такъв момент, в който ще ни „върнат” там, откъдето са ни „взели” и където ни е мястото.

В своите забележителни спомени, озаглавени „Лица и събития от моето време”, Симеон Радев разказва как през 1902 г. пътува из Европа, за да разяснява „македонския въпрос”. Във всички срещи, които е имал с политици, общественици, държавници и журналисти, той чувал едно и също: ние няма да допуснем разширяване на руското влияние на Балканите и Русия, подкрепяме вашата политика на отпор на това влияние. Когато той ги моли да помогнат за разрешаване на болезнения и трагичен въпрос, получава от всички неизменния отговор, че Русия е единствената, която може и е длъжна да помогне, защото тя е отговорна за това. Самият Радев, който е бил дипломат от висока класа, умен човек и проникновен мислител, ала не долюбва Русия, се убеждава в строгата подреденост на международните отношения и че намесите в чуждите зони на влияние са само тактически ходове, с които се провокират трудности и проблеми пред „титуляра”. Наложи ли се необходимост от радикално решение за съдбата на „зоната на влияние”, всички се отдръпват и оставят „титуляра” да действа по свое усмотрение. И той действа, щом намери, че наистина е дошло времето и е подходяща пряката намеса. Другите само протестират, гневят се, предупреждават, но вербално и за „авторитет”. Нищо повече!

Да си спомним и опитите за сепаративни преговори за мир в края на Втората световна война и как завършват те? И защо завършват по този начин...

Какво още трябва да се случи, за да повярват нашите сегашни управници в неизменността на световното устройство и на реда в него? Колко още ще сърбаме попарата, която те дробят, за да проумеят, че трябва да си знаят мястото и да се държат възпитано, почтително, смирено и адекватно на правилата на геополитиката. И да не се правят на по-големи отколкото са; да не се въздигат до небесата, да не вирят нос и не настъпват мотиката, за да не ги удари дръжката й.

За да не ги гази после мечката...

Изт

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител