За жалките брюкселци и българските „ердоганчета“

/КРОСС/ „Не, това не е Рио де Жанейро", тъжно казва Остап Бендер, докато наблюдава убогия вид на поредния провинциален съветски град. Не, това не са лидери, тъжно отбелязваме ниe, докато гледаме как най-важните лица в Европейския съюз се умилкват за пореден път на турския премиер Давутоглу и на началника му Ердоган. Ангела Меркел, Франсоа Оланд, Жан Клод Юнкер, Доналд Туск, Мартин Шулц - това наистина не са лидери, това са хора с типичен чиновнически манталитет, които вместо дългосрочна визия за бъдещето имат в главите си само механизми за проверка, таблици за съответствията, мониторингови доклади и други безсмислени брюкселски клишета. С тези хора начело Европа е обречена на провал. Обречена е да играе според музикалния инструмент на всеки по-нахален държавен ръководител. И е съвсем естествено, че Турция в момента прави с ЕС каквото си поиска. Иска още пари, иска безвизов режим, иска ускоряване на преговорите за членство. Какво пречи на Анкара да поиска каквото й дойде на ум? При тези брюкселски „лидери" без проблеми ще го получи. Да сте чули тези хуманни и толерантни еврошефове да поставят въпроса за войната, която турските власти от месеци водят срещу кюрдите в югоизточната част на страната? Дори и да е било казано нещо подобно, казването е било съпроводено с такова хъмкане и сумтене, че да не бъде забелязано изобщо. Защо сумтят и хъмкат евролидерите? Ами защото не искат да дразнят и без това изнервения Ердоган

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/erdogan-svobodata-hora-1500986.html

Свързани новини: