А именно такъв е случаят с ТЕЦ "Марица-изток 2". За периода между 2013 и 2015 г. по консервативни оценки централата е платила на Корпоративна търговска банка (КТБ) и фирми от енергийната група на бизнесмена Богомил Манчев над 30 млн. евро повече спрямо постигнатите цени от другите два големи ТЕЦ-а - частните "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3". На фона на гигантската загуба на дружеството от 72 млн. лв. за миналата година това очевидно е голям проблем.

 

Я да дадем малко пари на КТБ

 

От 2005 г. насам големите горивни инсталации в ЕС са длъжни да купуват права за емитираните от тях въглеродни емисии. Това е част от европейската климатична политика и цели ограничение на емисиите на парникови газове. За всеки тон CO2 се купува по едно право, което е по-популярно като квота. До 2012 г. разходите за емисиите не бяха големи, но с влизането в сила на третата фаза от европейската Система за търговия с емисии цената им рязко скочи. През същата година ТЕЦ "Марица-изток 2" решава да търси търговци, от които да купува квотите.

 

Това е нормална практика, тъй като търговията на борсите изисква специфични умения и финансови ресурси. От двете американски централи коментираха, че купуват квоти от водещи европейски търговци на едро. За разлика тях обаче българският ТЕЦ работи само с две фирми и техните оферти са значително по-високи. На повечето въпроси на "Капитал" от ТЕЦ "Марица-изток 2" отказаха да отговорят със стандартните оправдания за конфиденциалност и нищо не значещото "отношенията между страните са базирани на общоустановени правно допустими норми".

 

В края на 2012 г. ТЕЦ-ът обява търг за покупка на квоти. На поканата се отзовават два кандидата - Корпоративна търговска банка и фирмата NVL Ltd, регистрирана във Великобритания. Банката печели с малко по-ниска оферта, като предлага надбавка от 1.8 евро за всяка купена квота, става ясно от доклада на временната анкетна комисия за проверката на състоянието на енергетиката (по-известна като комисията "Симеонов"). През 2013 г. цената на квотите на Европейската енергийна борса (EEX) в Германия е 4.34 евро, т.е. договорената надценка е 41% от цената. В същото време нормалната комисиона при такава търговия е между 0.1 и 0.3 евро за квота. Но това не е всичко.

 

При сключването на договора с КТБ, за да се предпази от евентуално нарастване на цените, централата купува почти цялото й нужно количество от 10 млн. квоти за 2013 и 2014 г. наведнъж. Цената обаче е установена в края на 2012 г., когато тя е 7.13 евро на тон (без надбавката за търговеца), става ясно от годишния финансов отчет на ТЕЦ "Марица-изток 2". През 2014 г. наистина цената на квотите се повишава малко, но далеч от заложената висока цена през 2012 г. По неофициална информация на "Капитал" (от двете централи се позоваха на търговската тайна и не коментираха цени) "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" купуват квоти за 4.80 евро на тон за 2013 г. и 6.90 евро за тон през 2014 г. На този фон разликата в цените, които плаща ТЕЦ "Марица-изток 2" и американските централи е драстична. Така от изразходваните общо 89 млн. евро за квоти поне 30 млн. евро са надплатените от ТЕЦ-а средства.

 

Ситуацията може лесно да се обясни с ръководството на ТЕЦ "Марица-изток 2", което по това време правеше всичко възможно да угоди на собственика на КТБ Цветан Василев и тогавашния му бизнес партньор Делян Пеевски. През 2013 г., след идването официално на власт на тандема Василев&Пеевски с правителството на Пламен Орешарски изпълнителният директор на ТЕЦ-а Георги Христозов се прехвърли начело на Българския енергиен холдинг. Странното е обаче как през 2012 г. кабинетът на ГЕРБ е проспал мащабния провал на ръководството на ТЕЦ "Марица-изток 2". Вероятно по същия начин, по който не забеляза, че и КТБ върви към сигурен фалит.

 

Загуба? К'во ти пука

 

След фалита на КТБ в началото на 2015 г. ТЕЦ "Марица-изток 2" обявява нова процедура, която според централата е напълно прозрачна, но не е ясно защо отново не е обявена като обществена поръчка.

 

От търговеца се изисква да набави 5.5 млн. квоти за централата. Поръчката е спечелена от NVL Ltd, но вече със значително подобрена спрямо 2012 г. оферта - фирмата иска надценка за услугата си от 1.35 евро. Това, което обаче се набива на очи, е, че за да сключи сделката, ТЕЦ "Марица-изток 2", която през 2015 г. вече е в сериозна ликвидна криза, залага бъдещите си приходи от продажбата на електроенергия по два договора с фирмите "Енергийна финансова група" (ЕФГ) и "Аркадия сървис". На практика двата енергийни търговеца превеждат дължимите суми директно на NVL Ltd.

 

И трите фирми в сделката са част от съзвездието компании около бизнесмена Богомил Манчев. Изпълнителен директор на NVL Ltd е Нели Беширова, която заема същата позиция и в "Риск инженеринг" АД - сърцето на енергийната група на Манчев. ЕФГ и "Аркадия сървис" пък са регистрирани на адреса на "Риск инженеринг". Това не е и първата подобна триъгълна схема, която Манчев организира. През 2013 г., за да си вземат фактурираните, но неплатени суми към консултанта на проекта АЕЦ "Белене" "УорлиПарсънс" (чийто подизпълнител беше "Риск инженеринг"), двата енергийни търговеца направиха подобна сделка с НЕК. Последва разследване срещу Манчев в подбудителство към длъжностно присвояване, което обаче безславно пропадна, тъй като прокуратурата не намери доказателства.

 

"Марица-изток 2" трябва да са доволни, че ние успяхме да сключим тази сделка, тъй като други международни компании са сметнали, че сделката е прекалено рискова и не са проявили интерес към предложението", каза Нели Беширова за "Капитал". Според нея надценката, която компанията иска за услугата си, не е висока. "Надценката, която цитирате, не е чиста печалба. В нея са и нашите разходи за закупуването на квотите, и цената на финансирането, тъй като ние трябва да изтеглим кредит, за да ги придобием. А кредитът не е евтин поради риска на сделката. За никого не тайна тежкото финансово състояние на ТЕЦ "Марица-изток 2", допълва изпълнителният директор на NVL Ltd. Беширова обяснява, че за да може да сключи сделката с квотите, фирмата й е трябвало да се съгласи на отложено плащане, като парите са превеждани от енергийните търговци. Според нея ЕФГ и "Аркадия сървис" са закупили електроенергията от тръжната платформа на ТЕЦ "Марица-изток 2", така че не са ползвали някакви преференциални условия.

 

От NVL Ltd посочват, че последният им договор с централата е от ноември 2015 г., когато те са започнали да купуват по-скъпи емисионни права, за да могат да изпълнят договора си. От което също са натрупали загуба, която е изяла част от надценката им. Фактът обаче е, че като се тегли чертата, ТЕЦ "Марица-изток 2" отново плаща по-скъпо от двете американски централи за квотите, които купува. Разликата се равнява на близо 7 млн. евро, което е 20% от натрупаната загуба на централата за миналата година.

 

ТЕЦ-ът наистина е в тежка ликвидна криза и бартерната сделка изглежда добър вариант, за да пооправи финансовите си потоци. Въпросът е, че ако ползваше външно финансиране, високата комисиона по сделката можеше и да бъде избегната. Българският енергиен холдинг така или иначе постоянно подпомага дъщерната си компания с краткосрочни заеми (последно преди месец трансформира част от заемите си в акционерен капитал), в случая можеше или директно да закупи квотите, или да финансира ТЕЦ-а за тази цел. Проблемът явно е, че както в ТЕЦ "Марица-изток 2", така и в Българския енергиен холдинг няма желание това да се случи. Вместо това винаги се намира някой посредник, който може да намира страничен начин да си гарантира плащането на услугата, но пък за сметка на това централата трупа загуби.