Търговци на ток се опитват да закрепостяват клиентите си чрез клаузи в договорите. Други пък изкуствено завеждат арбитражни дела срещу клиентите си, отново с цел да ги задържат и да не преминат към конкурентите им. Това съобщи по време на дискусия за енергийната бедност омбудсманът Мая Манолова, като се позова на сигнали от фирми и граждани, които постъпват в институцията на омбудсмана. В случая става въпрос главно за фирми, защото същинското излизане на битови клиенти на свободния пазар още не е започнало.

Заради зачестилите сигнали от омбудсмана и асоциация „Активни потребители“ настояват да се създадат етичен кодекс на търговците на електрическа енергия и

регистър на некоректни търговци

Това е една от 13-те мерки за справяне с енергийната бедност, залегнали в проект на меморандум за защита на енергийно бедните. Към него освен омбудсмана се очаква да се присъединят синдикатите, работодателските организации, ЕРП-тата, търговците на ток, КЕВР, КЗП и други. Очаква се, след доработване, той да бъде подписан през септември.

Според други от разписаните точки в него на бедните хора, които трудно си плащат сметките за ток, държавата може да дава ваучери, с които да си купуват по-икономични елуреди. Предвижда се също опрощаване на лихви при закъснели плащания, гъвкави схеми за разсрочване на задълженията, създаване на

нормативни условия за колективна смяна на доставчика на ток

и други.

Първа стъпка е да има ясна дефиниция какво точно ще означава някой да е енергийно беден и да подлежи на социална защита във връзка с либерализацията на енергийния пазар в страната, каза Манолова. И поясни, че в европейските държави съществуват различни критерии за определяне на енергийната бедност. Във Великобритания критерият е, ако над 10% от разходите на домакинство са за еленергия. Във Франция това са всички домакинства, които не поддържат нормална температура - 21 градуса в основните помещения и 18 градуса в допълнителните.

Манолова разкритикува представените през пролетта мерки от енергийното министерство за защита на уязвимите потребители. Според нея те са крайно недостатъчни и включват едва 500 хил. домакинства, или около 1,1 млн. души. Те ще плащат с едва 7,60 лв. по-малко на домакинство или 3,20 лева на човек по-малко от останалите българи, даде за пример тя. В случая става въпрос за икономията, която ще се получи за уязвимите потребители от предвидените 100 или 150 киловатчаса месечно по по-ниска тарифа. Тази преференция обаче се предвижда да действа само 5 г.

Мая Манолова даде за пример последният доклад на ЕС, според който над 30 на сто от домакинствата у нас дават над една десета от всичките си разходи за ток. Това са 2-2,5 млн. души, посочи омбудсманът. По всеки един от показателите

нашата страна е енергийно най-бедната в Европа

каза още Манолова. Над 50% бавят или не плащат битовите си сметки. 70 на сто от българите не могат да поддържат дома си топъл.

Зам.-министърът на енергетиката Николай Николов обясни, че мерките, които ведомството е представило са за уязвимите потребители. Те не се отнасят за енергийната бедност, за която трябва да се прилагат социални мерки, каза Николов. Той уточни, че с предложените мерки у нас се обхваща 14% от населението и даде за пример Румъния, където процентът е 12 на сто. Според зам.-министъра най-големи резерви за справяне с енергийната бедност има в санирането на сградите. Затова сме предвидили приоритетно саниране за тези сгради, в които над 30% от домакинствата за енергийно бедни, обясни той.