Май иде краят на имигрантската вълна

Публикация във в-к Сега
Август 2004

30-ина български студенти, които учат в университети по целия свят, обсъдиха на кръгла маса в края на юли условията, които биха ги върнали обратно у нас.

Едва ли има по-оборотен синоним на благополучие в нашия език от формулата "чужбина". По време на Възраждането народните работи са се движили от хора, живели или учили в чужбина. За разлика от тогава днешните емигранти рядко тръгват с едничката цел някой ден отново да се върнат в родината.Но тази мрачна тенденция има шансове да намали бясната скорост, с която се движеше в последните 15 години.За първи път от началото на прехода миналата година върналите се у нас са повече, отколкото напусналите, съобщи председателят на Агенцията за българите в чужбина Антон Пиралков. По данни на Гранична полиция емиграционният баланс за нашата страна (разликата между броя на влезлите български граждани и броя на излезлите) е отрицатален през 2001 и 2002 г. - съответно минус 58 755 души и минус 33 778 души. Но миналата година е плюс 179 души. "Разликата е малка, но това означава, че сме достигнали дъното на тенденцията за емигриране и сега отскачаме обратно нагореОчаквам тази тенденция да се запази и да се засили", допълни той. Според Пиралков българските емигранти са преминали през един технологичен период от време, през който са получили образованието си, работили са известно време по професията си и вече започват да се завръщат обратно в страната. Никой обаче не може да каже каква част от тях са онези младежи, които биха могли да вкарат "сиво вещество" в България. Но примери има.Първият предразсъдък, който най-често подхващат и емоционално започват да развенчават нашите студенти зад граница, когато се върнат, е "митът чужбина". Именно това несъответствие между очакванията и реалността се нарежда сред аргументите им в полза на завръщането. "За един български студент, който учи навън, е много по-лесно да се реализира в собствената си страна, отколкото в чужбина. Там трябва да се доказваш многократно повече", обяснява Слави Василев, председател на Международната асоциация на българските студенти. Освен това, в някои сектори като финансовия, например, местата вече са заети дори в страна като Англия, допълва Милко Павлов, който учи финанси в Нотингам."За разлика от чужбина, ако имаш добра квалификация, у нас ти си този, който избира в коя компания да работи", убеден е Петър Панайотов, който скоро е завършил бизнесадминистрация в Холандия и се е върнал да работи у нас. Според него финансовите причини не са единствените, които могат да мотивират един студент в чужбина да остане там или да се върне, след като завърши. Важна е и социо-културната интеграция, т.е. дали е готов отново да приеме балканския манталитет на мислене и работа. Експерти го наричат "война на манталитетите". Пребиваването в чужбина променя нравите и когато се върнеш, се появява страхът от пороците на нашето общество - назначаването на работа с връзки, шефовете, които те спират и блокират творческия ти потенциал, споделят наши студенти зад граница. "Младите българи в чужбина трябва да виждат, че младите в България се реализират и успяват в страната си. За това ние черпим информация от мненията на роднини и приятели и от интернет-издания на пресата. А те ни подлагат на непрекъсната атака от негативизъм и ни разколебават да се върнем", подчертава още Панайотов. "Единствено мои приятели холандци, които са били на почивка в България, ме убеждаваха в обратното", отбелязва с нотка на сарказъм младежът. Завърнал се у нас обаче и сравнявайки с холандския опит, Панайотов е изненадан от работата и стила на някои български фирми и тяхната отвореност към назначаването на наши студенти, завършили в чужбина. Бизнес администрацията, която е завършил Панайотов, навярно е добър избор на специалност, с която може да си намери работа у нас, ако се съди по наблюденията на експерти от работодателски организации. Те показват, че в момента бизнесът у нас търси мениджъри на средно равнище...продължава

Прочети цялата новина

Свързани новини: