Филмът Die Welle ("Вълната" - нем.) излезе миналата година в Германия и веднага събра тълпи от хиляди нетърпеливи зрители, очакващи да го гледат. Почти година по-късно го гледах и аз и размислите, които породи в мен, още са в процес на премисляне. За какво иде реч? В немско училище започва курс по авторитаризъм. Учителят ги разпитва какво знаят за диктатурите, с какво се характеризират... Учениците са убедени, че подобно нещо няма почва в съвременна Германия, която вече е минала по този път и е понесла горчивите последици. Тогава той започва експеримент. Въвежда строга дисциплина в курса си, облича учениците в еднакви дрехи, показва им колективния дух на маршируването. В началото го приемат като лудост, като шега, но постепенно се запалват по идеята. Измислят си име - Die Welle, лого, дори специфичен поздрав. Образува се своеобразна социална група, която за някои от младежите е нещо повече от училищен експеримент - тя става среда за себеизява и общуване. Започват сблъсъци между "Вълната" и "другите", започва промяна в отношението на учениците към всички, които не са "от тях". Експериментът достига чудовищни размери, когато учителят симулира линчуване на "инакомислещ". Заслепени, учениците а готови да направят всичко, което "фюрерът" им каже. Развръзката е жестока, неочаквана (глупости, знаех си, че оня ще се гръмне). А поуката е не просто синтез на режисьорска идея. Филмът е предупреждение, че човешкото съзнание много лесно може да бъде подведено по пътя на диктатурата, просто защото цели социални прослойки са адски податливи на подобен вид манипулация. Убеждаващото въздействие на лидера е различно за различните типове хора - има по-рационални, по-земни, които разбират безумието, но има и такива, за които идеологията се превръща в житейско верую.