Под сянката на ГЕРБ

Е, и аз най-после се уредих със сянка от ГЕРБ.
В почивния ми ден днес бях принудена да работя под жаркото августовско слънце по отразяването на политическо събитие - областната структура на ГЕРБ в Перник отпразнува втората си година на парти сред природата. От бързане да не изпусна нещо от речите, си забравих шапката и очилата, добре поне, че главата ми си беше на мястото.
Като скромен провинциален политически репортер работя еднакво добре с всички партии. Разбирам се добре с местните лидери и функционери. Имам своите лични пристрастия, но се старая в работата ми да не им давам израз.
Няма как да залича от биографията си своята принадлежност към БКП - от 1975 до 1989г. Била съм даже партиен секретар. От трудовата ми книжка може да се разбере, че три години съм служила и в ЦК на ДКМС. И всичко това - въпреки че когато бях около 4-годишна баба ми беше казала да знам, че комунистите ядат хора.
Изглежда, че никога не съм забравяла урока на баба, макар и да съм го крила в подсъзнанието си, когато аз самата съм била в комунистическата партия.
Когато избухна демокрацията преди близо 20 години аз добре си спомних какво ми беше казвала баба. Тя не дочака промените, отиде си без време с разяден черен дроб в резултат на 8-годишен престой "в тюрмата", както сама казваше, осъдена по процеса на Трайчо Костов като "сръбска шпионка". Освен да се пазя от комунистите, тя ме беше научила и сутрин, и вечер да си казвам молитвата и всеки ден да чета по малко от Светото писание. Така след 10-ти ноември някакси без да искам разбрах, че моите ценности са християнски и демократични, а не комунистически и социалистически. С ярката си биография на някогашна номенклатура обаче никога не си помислих да се присъединявам към която и да било дясна партия. И така до днес. Ето на - подслоних се под една шапка с надпис ГЕРБ и вече и аз съм под сянката на управляващите.
Скоро близки ми разказваха, че бившата чистачка в техния офис е станала депутатка от ГЕРБ - без никой от тях да разбере как, тя завършила психология в университет в Благоевград. Като гледах днеска пернишките гербери по поляната и на хорото си мислех какво ли сънуват тия хора и на какви назначения се надяват.
Аз ще си остана под сянката на герберската шапка и ще се радвам, ако тези хора успеят, нищо, че между тях има и комунисти.

Прочети цялата новина

Свързани новини: