Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...
Бойко Борисов, мачото на новата политическа епоха, се държи като таен хомо...
Тик-так, тик-так... Времето към приближаващите празници тече. Много ми се ще да идват по-бързо. Искам да спя до късно, да седя спокойно вкъщи и да цъкам нещо, да чета нещо. Не искам да ходя никъде. Ако е възможно искам да поцъкам малко повече Го, защото установих, че съм забравил и малкото, което знаех. Искам да си уча немския, който съм изоставил тотално. Хмм... Може би този пост не е лошо място за един списък с неща за правене. Ето го и него:
* Немски. Ученето е хубаво нещо, когато е доброволно.
* Го. Смелост, ей го къде е KGS! Неделя - в Апартамента.
* Сън! Ранно лягане!
* Приятели! Трябв да се видя с много, много хора...
* Книги! Би било много добре ако намеря малко време за четене...
* Другите времегубки би било добре да ги изрежа, но знам че няма да го направя, за това и няма да го сложа тук. Имам нужда от почивка, а не от дисциплина (въпреки, че няма да навреди).
От тук виждам как книгите угасват, а на края на ваканцията ще съм също толкова недоспал, колкото и сега. Е, човек не може да има всичко.
От друга страна водя поредната битка с цигарите. Не знам защо се поддавам на едва съществуващото изкушение. Мисля, че най-сериозната причина е някакъв абсурден импулс за саморазрушение, който напоследък ме тресе във всичко, което правя. Да видим дали малко обмисляне и воля могат да тушират поне тази му страна. Не-пушенето ме прави по-щастлив човек.
- Абре, брато. Стига стия пирамиди, фараони бре.
Дай пари да правим бизнес.
От великата песен: Тигре, Тигре
За кой ли път трябва да говорим и да пишем за този проблем. За кой ли път МВР се опитва да си превиши правомощията. От кога чакам да чуя от тяхна страна емблематичните думи:
- Казах си: Стига!
Упорити са като конски мухи, да ги... Тъй де, да им се не види.
ГЕРБ та уж уважават социолозите. Оправдаха няколко решения с проучвания, шеф на политическия им кабинет е социолог, Румито Желева и тя е социолог (не го знаехте, нали). Следователно, трябва да знаят, че наред с всички характеристики на консуматорско общество, в българското общество текат и други процеси. Макар и според уважавани специалисти социалната тъкан да се разпада, то съществуват организации, сдружения и както искате ги наречете от граждани, които вече се борят открито и с всички законови средства за своите права.
Та, по повода, поредният опит за нарушаване на правата ни, се роди и:
Всичко за инициативата можете да видите тук: Акция „обади му се“
Силно препоръчвам да се включите!
Още (изчерпателна) информация можете да прочетете тук: Какво да направите, за да изразите позицията си за следенето в Интернет
За тези, които обичат да гледат, ето нещо на колегите от БиТиВи:
Надявам се скоро всички да пеем песента:
"И ето идва най-щастливият ден,
когато МВР ще се откаже от мен."
Дерзайте!
Отиде си един велик човек. Съременниците му бяха несправедливи към него - с великите най-често е така - но тепърва историята ще го оценява.
По странно съвпадение, тия дни препрочитах неговите "Государство и эволюция", "Экономические реформы и йерархические структуры" и "Аномалии экономического роста" и отново си дадох сметка за величието на делото му - благодарение на него и на Елцин СССР, респ. бившите му републики се разминаха с мащабни социални сътресения и вероятно гражданска война. А Съветският съюз беше доста по-голям от Югославия, тъй че картинката би била... бррр!
Освен голям държавник и политик, Гайдар беше брилянтен икономист - изследовател и автор, който имаше и таланта да пише завладяващо (но не за сметка на научната строгост). Книгите му ще останат основополагащи за всеки, занимаващ се с изучаването на социалистическата икономика и с теорията на прехода.
У нас нямахме шанса да имаме подобна фигура. Може би не е (мал)шанс, а закономерност :-(
В памет на Егор Тимурович - предпоследната му книга на английски и на руски:
2004 - 2018 Gramophon.com