Любимци в новините: постоянни и променливи величини

                  Отново ставаме жертва на антибългарски заговор. Сценарият веднага лъсна.

“Нова година, нов късмет”, са казали хората. А на мен пък няколко пъти ми се наложи да обяснявам на хора, които четат блога ми, защо съм (бях) го позарязал. Реално никога не съм го зарязвал, но имаше теми, за които държах да споделя, но все (уж) нямах време и се получаваше някакъв deadlock.
Та, обединявайки двете твърдения, мисля, че новата година е добър повод за ресет и премахване на deadlock-а, т.е. да повиша и видимата активност.

Преди известно време си направих и страничка ТоДо, в която да си отбелязвам нещата, които съм обещал да направя или съм си мислел да направя. Е, дойде момента да започна да драскам разни нещица от там.

Първото, което отдавна силно ме дразнеше – при ъпдейта до WordPress 2.7.1 ми изчезна аватара. Много гадно стои другите хора да си имат аватари, а точно авторът да няма. Все едно съм си гост вкъщи. А и при липса на аватар излизаше някакви питанка или нещо подобно, а не моето бирено човече .

Днес направих един бърз research и открих кой филтър трябва да ползвам, за да ми се появи аватара – “get_avatar“. Намерих и начин да си покажа и биреното човече – “HowTo: Set A Custom Gravatar Image In Wordpress 2.7+“.

Това проучване ме докара до два варианта за справяне с проблема:

• Да го направя Quick-and-Dirty в functions.php на темата;
• Да си драсна плъгин.

Разбира се, предпочетох втория вариант – да си драсна плъгин.

Почти веднага ме осени гениалната идея: Ами то сигурно не съм единствения, на който му е хрумнала тази идея .

Разрових се в хранилището за плъгиини на WordPress и си намерих плъгин, който покрива и двата проблема, та и отгоре. Този плъгин се нарича “Avatars Plugin” (колко странно ). И след 2 минути вече си имах и аватар и бирено човече .

Дотук много добре!

Обаче нещо не ми хареса големината на аватарите в коментарите към публикациите. До сега не ми беше правило впечатление, че са толкова малки . Зарових се по опции, филтри, google, сорс и т.н. и за съжаление не открих лесен начин за промяната на големината, без да пипам темата, да пренаписвам функцията get_avatar и да я закача на едноименния филтър или да замествам стойности в генерирания от тази функция img таг, пак използвайки този филтър. Този път мързелът надделя и го спретнах по Quick-and-Dirty метода, т.е. промених темата.

Това става, като в comments.php файлът на темата се промени редът:
  <?php wp_list_comments(); ?>
на
  <?php wp_list_comments(array('avatar_size'=>50)); ?>
,където 50 е желаната от мен големина на аватарите в коментарите към публикациите.

Та, пак си имам аватар . И бирено човече .

Поздрави Ему

П.П. В After Art II вече има WiFi и благодаррение на това успях да си допиша публикацията и да я публикувам в същия ден, в който я започнах Ave!

Сцена пред детската градина в 8.20 сутринта. Татко влачи детето си към входа, а на улицата свирят клаксони като сирените на Гражданска защита на 2 юни. Оказва се, че таткото е паркирал сребристия си ван на средата на улицата, на която по принцип не могат да се разминат две коли и винаги има возила спрели и на двата тротоара. Та се налага шофьорите да изчакат родителя да заведе отрочето си, за да отпуши трафика. Абсурдно на пръв поглед случката ми напомня излушването на Румяна Желева в Европейския парламент. На второ четене, обаче, разбирам какво предизвика асоциацията: усещането за всепозволеност и липсата на каквато и да е самокритичност. Твърде характерно за елитите в България и успешно подражавано от кандидатите да се приплъзнат в тях. Ето вижте българския външен министър, който три часа се поти пред евродепутатите, за да измисли 330 варианта на един и същ отговор, който независимо от въпроса звучеше така” Трябва да сме проактивни и с общи действия на международната общност да облекчим човешките страдания”. Въпреки многократните призиви на евродепутатите да бъде по-конкретна, Желева нагло им припомняше, че й задават въпроси, на които вече е отговорила. Сега схващате ли ми мисълта? Колко от вас, когато се явяват на интервю за работа или на изпит, си позволяват лукса да отидат с празна гллава и широка усмивка? Да не говорим, че в случая не представляваш само себе си, а страната си, отгоре на всичко си и външен министър, което предполага една не съвсем екзистенц-минимална компетентност. Е да, обаче госпожа Желева нямаше проблем да седне в Европейкия парламент, подплатена само със самочувствието си, амбицията си и одобрението на Бойко Борисов. Това е обидно. Обидно е за усилията, които всеки един от нас полага ежедневно, за да се развива, и които често се провалят именно заради такива като госпожа Желева и като оня татко с вана, които се чувстват силни не с компетентността си, а с компанията си. Те са част от елита, част от играта. Те няма нужда да знаят и да могат, достатъчно е да искат. Сега остава да видим дали това ще се окаже достатъчно и за госпожа Желева, за да получи високия пост, към който се е прицелила. Защото забелязвате ли как темата за нейната подготвеност за работата се измества в посока сценарий за отстраняването й от враговете на отечеството? Антония Първанова, която игра нечистоплътно дори и според собствените си стандарти, може да изпише вежди на Желева, ако Барозу и експертите преценят, че фирмените й дела са наред и не е скрила конфликт на интереси. Защото тогава Желева наистина ще изглежда по-бяла и добра в очите на всички, дори и на отривистата г-жа Сарджентини, която най-много държеше да знае истината. И версията на ГЕРБ, че заради личните атаки Желева не е могла да се представи в целия си блясък ще звучи все по-достоверно. Каквато и да е развръзката, благодарение на Европейския парламент и а процедурата по изслушванията на кандидат-комисарите, която е напълно прозрачна и публична, бяхме свидетели на невиждано унижение. Български външен министър, номиниран от бъгарското правителство за еврокомисар, който се черви като повтаряч и чийто отговори са определени като незадоволителни. Както написа една колега от Брюксел, да бяхте тук и вас да потупват по рамото и да ви питат много ли ви е срам. Срам ни е, но какво от това, след като не го е срам когото трябва. Не го беше срам и оня татко, който сутринта държа хората 5 минути „на клаксон”, защото за него правилата не важат. Както не важат, очевидно, и за политическия елит. Най-вероятно скандалът ще бъде замазан от правителството и от премиера, най-вероятно той ще намери начин да си отмъсти на враговете, най-вероятно Румяна Желева, дори и да не стане еврокомисар, ще продължи да се чувства уютно в себе си и на поста си. Защото явно не Съединените щати, а България е страната на неограничените възможности, дори и (или най-вече) да си с ограничени способности.