Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Седях с крака на бюрото, отпивах бавно от бърбъна направо от бутилката и мислех, че нещо не е наред. Макар че на пръв поглед всичко си беше по старо му. Големият Добър ставаше все по-добър, бързо се учел, казват. Сутринта беше уволнил секретарката си, защото не разбрала, че той е отменил пълния член и го използвала. Новоназначената на найното място пък беше обвинена от вестниците, че е неграмотна и Големият Добър я освободи по болест няколко часа по-късно. Големият Лош пък беше в ареста за пореден път през последните дни. Бях забелязал, че застудееше ли го прибираха, а стоплеше ли се го пускаха. Големият Лош идваше винаги навреме в съда, дори когато играеше шах с Големия Добър-спираха играта на най-интересното място, за да не изтърве заседанието. Понякога пуфтеше с досада, но знаеше, че няма как да си спести разкарването, снимките с белезници бяха важни за бизнеса (него го движеше Малкия Лош, докато Големия Брат се правеше, че го търси). Така всички бяха доволни: Големият Брат печелеше народното доверие в органите на реда, Големият Добър си вдигаше рейтинга, Честните Съдии печелеха премии и потупване по рамото от Голеия Красьо, Умните Прокурори печелеха доверието на Големия Добър, успоредно с благоразположението на Големия Лош, Големият лош печелеше пари и влияние, защото конкуренцията се отпускаше и ставаше небрежна, докато мислеше, че този път песента му е изпята. Хвърлих поглед към телевизора. Народната любимка с Големите Дини пееше за несподелената си любов с едно Порше Кайен. А аз...аз пиех топъл бърбън от бутилката и се чудех какво да напиша във вестника довечера, за да угодя на Голямата Кака. Която отново щеше да надвеси туловището си над бюрото ми и с гласа на Марлон Брандо от „Кръстника” да каже: Ей, Тъпо копеле, пак си риташ трудовата книжка”. Този път щях да я изненадам. Отпих Голям Гълток от бърбъна и решително написах Голямото заглавие: „Големият си е Голям”. Обмислях да й предложа то да остане постоянно чело на първа страница, а да сменяме само подзаглавието според случая. Ау, забравих, че вече няма пълен член. „Големия си е Голям”. Да, така е по-добре.

От чата:
[16:16:41] Evgeni Spasov: (kill_mysqlf)

Както е обявено на страницата “Firefox 3.6 is coming soon!” на Mozilla, Firefox 3.6 официално ще бъде пуснат днес в 19:30 наше време.

Новата версия няма очевадни промени спрямо 3.5, но това не значи, че няма. Ето,

какво е новото:

• Повече сигурност и по-малко дразнене:
  • Ограничена е възможността разни външни приложения да си вкарват техни си глупости, където им падне (типичен пример Microsoft .NET Framework Assistant 1.0);
  • Уведомява за нови версии на инсталираните plugin-и (Flash, Acrobat, Java и т.н.), като по този начин, ако на някой plugin направят нова версия, в това число и в сигурността, вие ще знаете, за да го подновите.
• Асинхронно изпълнение на JavaScript, което ако се използва, може съществено да намали времето за зареждане на дадена страница;
• Така наречените Personas. Нещо видимо, но според мен ненужно;
• Подобрени функции на вграденото видео. Това е нещо по-съществено, но за съжаленое все още малко използвано (за сега);
• Още по-добра поддръжка на HTML 5 и CSS 3;
• Поддръжка на WOFF шрифтове;
• и т.н.;
• И на последно място, но може би най-важното – още по-бърз JavaScript engine.

Това е, което официално се рекламира.

Има още няколко готини неща, които странно защо, не се тръбят особено. Такова е File API-то. Това нововъведение вече се използва в 23hq.com и дава възможност да си качваш снимките директно с drag-and-drop. Страшно удобно е! Няма цъкане, избиране на файлове, гадни и тежки Flash или Upload-ри, а и автоматично ти добавя снимката в даден албум, ако си в него или му залепва даден етике, ако разглеждаш снимиките с този етикет. Още по-готино ще е, когато и Уеб пощите го добавят. Ще си атачваме файловете само с drag-and-drop, все едно използваме mail клиент. Много готино, според мен!

Покрай тези подобрения, обаче, вкараха и още едно, което за мен нe e особено удобно – новият начин за отваряне на даден линк в нов таб. До сега новият таб се отваряше след последния текущо отворен. Сега се отваря отдясно на таба, от който отваряте линка, като ако отворите втори, трети и т.н. те се подреждат отдясно на новоотворения таб.

До сега имаше разширения, които правеха подобно нещо, но никога не ми е харесвало. Първоначално изглежда готино. Не ти се разхвърлят табовете, не се налага да ги търсиш (не, че по стария начин се налагаше, де (Ctrl+9 и си там)) и т.н. Но пък при мен на всеки основен профил на Firefox-а на всяка машина, която ползвам, първите 8 таба са винаги едни и същи. Това са страниците, които непрекъснато чопля. По този начин, където и да седна, знам, че с Ctrl+2 си гледам BGDev.org, на Ctrl+8 ми е Facebook-a и т.н. Обаче, когато редовно следя нещо, редовно отварям и линкове в нови табове. Дали за да ми е по-удобна модерацията в BGDev или да разгледам някой албум във Facebook-а или просто за да го прочета по-късно, често ми се налага.

И какво се получава? Пускам си Firefox-а и Ctrl+2 -> чета BGDev. Отварям 2, 3 нови таба и решавам, че искам да видя, какво става у лицекнигата. Ctrl+8 и … gmail. Гадна работа. Има сега и разни разширения, които pin-ват табове, но още не съм ги пробвал, как се държат на 3.6 (на 3.5 разместват табовете при растар, спорд това, на кой си бил последно).

Така или иначе, това ме дразни, както ме дразнеше и Alt+Tab-о подобното превключване на табовете в 3.1, което за щастие премахнаха от настройките по подразбиране. И ето

Как да си върнем стария начин на отваряне на линк в нов таб

1. Отваряте нов таб;
2. В адресбар-а пишете “about:config” и натискате Enter;
3. Появява се съобщение, че там трябва да се пипа внимателно и на свой риск;
4. Поемате риска, като натиснете бутона “I’ll be careful, I promise!”;
5. Във filter едит полето пишете “browser.tabs.insertRelatedAfterCurrent” или за по-кратко “insertRelated”;
6. Цъкате два пъти на опцията “browser.tabs.insertRelatedAfterCurrent”, за да стане “false”;
7. Рестартирате браузъра; Вече си се задейства без рестарт;
8. Честито!

Поздрави Ему