Ad vocare - "За да говориш" е грубият превод на израза, от който произлиза латинската дума "адвокат".

При всички условности, функцията на адвоката в наказателното право е да осигури правото на защита на обвинения*. Нека имаме предвид, че това право не е било винаги налице. Напротив - в повечето епохи и в повечето държави (дори и днес) обвинените лица нямат особени права.

Правото на адвокат и наличието на норми на наказателен процес, ограничаващи обвинението в способите на доказване (т.е. забраняващи пъхането на клечки под ноктите до самопризнание и изключващи самопризнанието като самодостатъчно доказателство) са достояние на гражданите на ограничен кръг държави, които именно по условие наричаме "цивилизовани". Държави, в които обвиненият има правото "да говори" в процеса, да доказва невинността си и да разчита, че срещу него се използват сериозни, а не скалъпени или добити с насилие доказателства.

Защото обвиненият е изправен срещу Държавата в цялата ѝ мощ - репресивен апарат от десетки хиляди полицаи и следователи, специални разузнавателни средства, научни лаборатории за изследване на доказателствата, обучени специалисти във всички области на криминалистиката. Неговият единствен инструмент е законът, който гарантира правото му на защита. И адвокатът, който познава този закон.

Затова следното е и опасно, и безсмислено:

Досега законите се правеха от адвокатите, искам сега да се правят от прокурорите, заяви премиерът Бойко Борисов след среща с главния прокурор Борис Велчев и екипа му. Освен законодателен комфорт и приемане на всички искания на обвинителите за промени в наказателните закони Борисов им обеща...

Целта на закона е да гарантира правото на защита и справедлив процес. Без закон държавата и нейните обвинители могат ВСИЧКО. Естествено е в съставянето на закона (в случая - Наказателно-процесуалния кодекс) да участват както адвокати, така и прокурори, така и съдии. (Естествено е прочее, прокурорите да имат известен адвокатски стаж преди да се захванат с отговорната задача да представляват държавното обвинение в процеса, но това е отделна тема).

Проблемът у нас не е, че на прокурорите има лиспвал "законодателен комфорт". Проблемът е, че го имат в излишък и често го ползват неправомерно. Проблемът е, че в Несебър е публична тайна кой хотел в "Слънчев бряг" на кой прокурор е, че на част от комплекса му викат "прокурорския квартал". Проблемът е, че прокуратурата е безотговорна и безнадзорна институция, която не упражнява държавна обвинителна дейност, а води свой живот на задкулисни влияния извън всички институции на публичната власт и контрол.


Затова следното е също толкова опасно и безсмислено:

"През последните 6-7 месеца стана ясно, че ГЕРБ няма да си прави упражнения на гърба на прокуратурата", заяви Борисов.

Проблем в България е това, че държавата не изпозлва огромния си ресурс, за да докаже ключови обвинения. Не че го няма. Няма я волята. Добре би било ГЕРБ да си направи някои "упражнения", ако така наричат реформите (показателно, нали??).

Защото държави, в които законът се пише от прокурорите, в услуга на прокурорите и с цел да осигури на тях "комфорт", да - има и такива. И техните прокурори използват своя "комфорт", за да изтръгнат самопризнания от, да кажем, шест български медицински сестри. И тогава не сме доволни, нали?

–––––––––––

Умишлено използвам "обвинен", а не "обвиняем". Второто е правен термин, който би стеснил смисъла на думите.