Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Изминаха 40 ДНИ от смъртта на българския дисидент и общественик, дългогодишен политически затворник при комунистическия режим Едуард Генов (1946-2009).


Едуард Генов е роден е през 1946 година в София. През 1964 година участва в групата „Младежка организация за национална свобода”, за което е арестуван и хвърлен в затвора, но поради амнистия по случай 20- годишнината от Девети септември е освободен след един месец.
През септември 1968 година, когато е студент по история в Софийския Университет „Климент Охридски” , публично протестира срещу окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския договор и заедно с Александър Димитров и Валентин Радев разпространява позиви със съдържание „Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!” Арестуван е през октомври, а през януари 1969 година е осъден за организиране на „нелегална контрареволюционна група“ на 5 години затвор. По-голямата част от присъдата си излежава в Старозагорския затвор, където получава втора присъда за „намерение за бягство“ и е освободен едва през 1978 година.
През 1987 година Генов е един от шестимата (заедно с Илия Минев, Григор Симов, Цеко Цеков, Божидар Статев и Стефан Савовски) подписали открито писмо до международна конференция във Виена, посветена на спазването на Хелзинкските споразумения, след което отново е арестуван. В началото на следващата година е сред основателите на „Независимото дружество за защита правата на човека” с председател Илия Минев. На 6 юни 1988 година Едуард Генов е арестуван и интерниран в село Михалково, а през октомври 1988 при драматични обстоятелства е експулсиран от България.
Едуард Генов умира в град Сакраменто, Калифорния - САЩ на 16 декември 2009 година от инфаркт.

Поменът по случай 40 дни от смъртта му ще се извърши на 25 януари 2010 г. (понеделник) в 12 часа в храм “СВ. ПЕТКА” – стара, на ул.”Цар Калоян” №9

Публикувам коментара си от предишния пост, защото ми се стори смислен и цялостен, скромно казано. Той е отговор на въпрос на Templar, дали е вярно, че изкусни адвокати в парламента (де да имаше повече "изкусни", а не рабфаци и Випонд-и) правят наказателни закони с "вратички" и на това се дължи неефикасното наказателно правораздаване.

(между другото, проблемът с "вратичките" не е толкова в наказателния кодекс, колкото в градоустройствените и екологични актове, например. И не ги слагат "изкусни адвокати" а дървари-лобисти. Друга тема)

Та ето отговора, без претенции за изчерпателност:

Теmplar, нивгаш няма да се съглася с това - наистина популярно - твърдение.

Да има "поправка Ванко 1", има "Амнистия-щот-падаме-от-власт '09", има още такива примери. И всички те бяха навреме разкрити и атакувани от медиите и опозицията. Т.е. те - вече ракрити - не са "адвокатски хитрости" а политически гьонсуратлък на мнозинството.

Но проблемите в българското правосъдие (и особено наказателното правораздаване, което особено тревожи обществото, и с право) не се дължат на подобни пинизи. Те се дължат на три други неща:

1) Некомпетентно до неграмотно законотворчество, за което отговарят екипи в министерствата (МВР и МП) и по тази точка е жалко, че малцина опитни и компетентни адвокати участват в процеса;

2) Некадърно и/или недобросъвестно поведение на органите на МВР и прокуратурите в процеса на събиране на доказателства. Т.е. условностите при събиране на д-ва са едни и същи във всяка цивилизована държава, те са много, почтени и сложни. Разследващите органи обаче не са едни и същи. А у нас те са много, но малцина от тях са почтени и сложни.

3) Недобросъвестно и/или тесногръдо и ограничено тълкуване на закона от прокурори и съдии. Второто се дължи на лошо образование по тясната специалност и нулева обществена и хуманитарна подготовка, без която правото е мъртва буква на хартия.

Нито един от тези проблеми няма да се реши, ако 'прокурори пишат законите'. Вероятно е да се задълбочат поне първите два.

Но по най-опасен начин ще се отрази това на точка три - защото при "прокурорски закони" все така тесногръдото и ограничено тълкуване може да доведе до малко по-малко оправдани виновни и много повече осъдени невинни. Джамахирия...

.