Изминаха 40 ДНИ от смъртта на българския дисидент и общественик, дългогодишен политически затворник при комунистическия режим Едуард Генов (1946-2009).


Едуард Генов е роден е през 1946 година в София. През 1964 година участва в групата „Младежка организация за национална свобода”, за което е арестуван и хвърлен в затвора, но поради амнистия по случай 20- годишнината от Девети септември е освободен след един месец.
През септември 1968 година, когато е студент по история в Софийския Университет „Климент Охридски” , публично протестира срещу окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския договор и заедно с Александър Димитров и Валентин Радев разпространява позиви със съдържание „Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!” Арестуван е през октомври, а през януари 1969 година е осъден за организиране на „нелегална контрареволюционна група“ на 5 години затвор. По-голямата част от присъдата си излежава в Старозагорския затвор, където получава втора присъда за „намерение за бягство“ и е освободен едва през 1978 година.
През 1987 година Генов е един от шестимата (заедно с Илия Минев, Григор Симов, Цеко Цеков, Божидар Статев и Стефан Савовски) подписали открито писмо до международна конференция във Виена, посветена на спазването на Хелзинкските споразумения, след което отново е арестуван. В началото на следващата година е сред основателите на „Независимото дружество за защита правата на човека” с председател Илия Минев. На 6 юни 1988 година Едуард Генов е арестуван и интерниран в село Михалково, а през октомври 1988 при драматични обстоятелства е експулсиран от България.
Едуард Генов умира в град Сакраменто, Калифорния - САЩ на 16 декември 2009 година от инфаркт.

Поменът по случай 40 дни от смъртта му ще се извърши на 25 януари 2010 г. (понеделник) в 12 часа в храм “СВ. ПЕТКА” – стара, на ул.”Цар Калоян” №9