Защо се радвам, че съм жена?

02/02/10 11:50
(http://eneya.wordpress.com/)

Защо се радвам, че съм жена?

Защо не? – беше първата ми мисъл, но после си дадох сметка, че всичко е много контекстово.
През повечето време се чувствам добре в кожата си, в средата си, с целите си и възможностите си.

След това попадам на списание, филм, коментар, блог, есе, фотография, които ме карат да ме чувствам… подразнена. Задето ме третират като малоумна, като чифт самоходни цици (без мозък, ест.) или се отнасят покровителствено само защото съм от женски пол. (женските списания са особено дразнещи с представата си, че всичките им читателки са с наднормено тегло (и мноооого нещастни заради това), с липсващ сексуален живот (и още повече нещастни заради това) и с амбициите на умряла жаба. да де, не ги чети, ама като част от специалността ми включва редовен анализ на подобни буламачи? или пък романтичните комедии… или рекламите… или вестниците… или какъвто и да е продукт насочен към масовата публика. аргх.)

Да съм жена е случайност, а не избор. Плюсовете, които ми роди главицата, когато видях поканата, бяха по-скоро „защо съм доволна, че съм човек“. (Мога да творя, мога да създавам връзки с хора, мога да снимам, мога какво ли не… И някак си тия неща не са заради или въпреки това, че съм жена. То е някак междудругото.)

Май единственото специфично е, да мога да раждам, да имам цици (да не забравяме множествения оргазъм!) и горе долу това е. Все неща, които не ми се виждат особено специални. Не бих ги върнала, но то и го нямам като опция.

Иначе казано…
Радвам се, че съм жена, защото това означава, че съществувам. Животът е приключение и аз съм доволна, че съм наоколо и му се радвам.

Толкова от мен Бу.

ЪПДЕЙТ! Докато се размотавах днес из унито ми изскочи причина, заради която се радвам, че съм жена. Танците. Когато се танцува ламбада, рок, салса, танго, го правиш с партньор и е хубаво да знаеш, че ако се отпуснеш няма да те изпуснат, както е възможно с жена. Не че жените са неспособни, но са по-леки и ми се е случвало да ме изтърват на пода при навеждане или пирует.
Хич не е маловажна причината, ако обичате да танцувате колкото мен.

П.П. Бах, само на мен ли нещо ми има, че НЕ ми е кеф да нося къса пола и да слагам грим (от друга страна, нямам против дълги, широки поли, които не пречат на крачката ми, пък и аз тежко понасям каквито и да е мазила по лицето ми, така че де да знам, може и да е забавно, аз да пропускам голям кеф. Хм.)??

Ето ги и останалите:

Мис Бу, която е толкова сръчна, че прави хора;

deni4ero която дудне защо й е кеф, че е жена;

denia, която е не е нито доволна, нито недоволна от пола си;

Креми споделя какво е направила с липсващото Адамово ребро;

mikiblue казва за жената в себе си;

Василена за свободата да избираш как именно да бъдеш себе си;

Петя Кирилова-Грейди, която пише за еманципацията по границите на сексизма;

Поли, която е открила специална връзка със специален човек;