Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...

Публикувано на 11/18/12 16:20

Хазарта ли точно ще гоним из Интернет?



Симеон Дянков се е заел с нов закон за Хазарта. Още преди да сме го видели този закон вече чуваме за него. И всичко, което чуваме аз не го интерпретирам положително. То не бе промяна на методиката на оценяване на данъка (от което той спада та чак до нула, макар със завишено число, се пресмята върху занижено количество пари, чистата счетоводна печалба, която винаги е продукт на желанието на счетоводителя), то не бе чудо. Но това което най-много ме притеснява е желанието за “контролиране” на хазарта по Интернет.

Понякога под най-добри намерения се крие пътят към ада, някоя огромна глупост. В името на намаляването на хазарта и спорно увеличаване на приходите на хазната (тъй като цялата методика на загубените пари от залагания по Интернет, която е приложена е доста спорна) са предложени промени, които дори толкова коментираният ЗЕС не съдържаше.

Законът за хазарта по това което се чува за него (защото той се прави от съдейки по изказваното по медиите, доста спорни експерти по Интернет) естествено не е обсъждан с телекомуникационната индустрия. Както е нормално. И следователно ще предизвика протести сред хората занимаващи се с Интернет, просто защото той изисква:

Телекомуникационните компании да започнат активно да подслушват потребителите си, за да знаят кой на кой сайт ходи (нещо което дори ЗЕС не предвижда) и тази информация да се предоставя на Финансовото министерство!

Изисква по желание на финансовото министерство да се филтрират определени сайтове (ЗЕС предвижда стопиране на телекомуникационна услуга само за кратко и при заплаха за националната сигурност, законът за Хазарта изглежда ще предвижда стопиране по определение и желание на финансовото министерство, свързано с предположение за потенциално нарушение на лицензен режим в страната).

Има и безспорно велики идеи като „Всичкият трафик да минава през едно прокси на финансовото министерство, където да се осъществява филтрирането“ оправдано с „моите експерти ми казват, че това е технически възможно да стане“. Дори „Златната Стена“ на Китай не отговаря толкова идеално на тази идея за цензура и филтрация.

Господин Дянков е редно да види как е решен проблемът в САЩ. А именно – търси се по подозрение отговорност от сайтовете директно и международна полицейска помощ, но не се задължават операторите да подслушват и филтрират. Факт е че това не е решило проблемът в САЩ. Но подслушването и филтрирането няма да реши проблемът и у нас.

Ако се притеснявате, че някой може да не ви допусне да си залагате в чужбина – ми няма проблем, ползвайте SSL прокси, SSL страници или безплатният TOR. И без да забелязвате как работи, и без никой Интернет доставчик или каквото и да е прокси на финансовото министерство пак ще си залагате.

Аз мразя хазарта. Не харесвам хората, които залагат. Аз печеля от тото всяка седмица, тъй като не пускам. Но не приемам индустрията да стане виновна за това, че някой залага така, че да не плаща в България.

Сметнали ли са от Финансовото министерство колко Българи пътуват в чужбина и залагат там и колко пари губи то от това? Защо не забрани тогава на чуджите държави да приемат залаганиа от Българи или да забрани на Българите да залагат в чужбина? Ползването на чужди сайтове от България си е виртуално и техническо пътуване в чужбина (на трафика определено) и става въпрос за действие технически извършващо се в чужбина (както би било да заложите и по GSM-а). Няма някаква особена принципна разлика между приложените примери. Държавата може да си приема каквито си иска закони, но реално няма технически начин да подсигури изпълнението им. Опитите обаче да принуди операторите да направят това или онова за успокоение на гузната им съвест и за устрашаване на населението няма да доведат до спиране на залаганията в чужбина. Както дори тоталната цензура на Китай не е успяла да ги спре. Но ще създадат технически механизъм за други филтрации и заповеди облечени в добри намерения.

Днес ще гоним чуждият хазарт и детското порно от Интернет. Утре ще гоним чуждите банки. Други ден чуждите медии. По-други ден нашите дисиденти.

Февруарци

През последните години забелязвам на пръв поглед странна закономерност. За събитията от зимата на 1997 г. по-често се обаждат и припомнят от ъгъла на бившите комунисти.
Особено активен е президентът Първанов, който полага сериозни усилия да сакрализира датата 4 феврури. Дето де вика, така възторжено и за 9 септември не е говорил. То не бяха дискусии, то не беше национално помирение, Велислава Дърева и патетика на буци. И понеже героична дата без герои не върви, съчиниха си образа на Николай Добрев. Политик бил от не-знам-какъв-си мащаб и дълновиден спасител на нацията. Бивало дори улица да се кръсти на него. На министъра на вътрешните работи, с чието благосклонно бездействие се източи и фалира криминално банковата система в страната. Този детайл обаче се е сторил вероятно твърде незначителен за съчинителите на най-новата ни история.
Всъщност, фигурата на Николай Добрев се гледа положително и през другия основен наратив за "10 янураи - 4 февруари", тази на т.нар. демократична опозиция, начало с Иван Костов. Самият Костов обича да набляга на "полжителната роля" на Николай Добрев, с когото, според запознати, интензивно си общувал в онези смутна зима. Ако ключовите думи в разказа на комунистите са "консенсус", "помирение" и "гражданска война", то демократите наблягат на "промяна", "европейски път", "национално спасение" и "народно недоволство". Ако Николай Добрев е за едните Великият помирител, спасил България от гражданска война, то Иван Костов е за другите Великият реформатор, извел България по пътя на светлото европейско бъдеще.
Запазвам си правото да бъда еднакво скептичен към двата наратива, както и към техните сътворители. Защото ние, онези от площада, не знаем какво се случи тогава, как се случи и какво се договориха онези "горе". Знаем за хиперинфлацията, знаем за ненаказаните кредитни милионери, за глада и гнева. И толкова! Не знаме защо т. нар. демократична опозиция наблюдаваше кротко цяла година как държавата се тика към фалит. Не знаем защо лидерите на СДС дори в уж съдбовния 10 януари изглеждаха като играчи от миманса, това нека не се забравя, а Костов оглави протестите едва дни по-късно. Най-вече, не знаем защо последвалите "голямата промяна" реформи и приватизация, облагодетелстваха отново ония, които уж бяхме изгонили.
Вечни тайни обаче няма. Доказа го великолепният филм на Малина Петрова за палежа на Партийния дом. Мъглата около тази първа за прехода ни уйдурма (а може би втора, ако броим и фалшифицираните избори за ВНС) се разсея в значителна степен. Оказва се, че всичко е било плод на борба за надмощие в средите на комунистическата партия, а самата сценка изиграна със съдействието на службите, здравите момчета от спортните школи и афектираното гражданство. Хем крилото на перестройчиците в БСП взе надмощие, хем се появи алиби за "изчезването" на стотици томове компроментираща документация.
А дали 1997 г. не ни изработиха по същата схема? Една година източваха капитал от банките, след което с помощта на уличния натиск (отново с активното участие на "здравите момчета") по-несговорчивите другари бяха придумани да предадат властта в ръцета на т.нар "демократична опозиция, която сетне трябваше чрез приватизацията да превърне кредитните милионери в новите капиталисти на България. Ще поживеем – ще видим! Може би когато февруарското поколение участници в договорката, слезе от политическата сцена.



Свърши ли войната? Или не се състоя...

Оскари ‘10 – късометражна анимация *

Много добри късометражни анимации. Особено "The Lady and the Reaper". Направо изкърти! Подредих ги според моето скромно мнение.

1. The Lady and the Reaper
2. French Roast
3. Granny O’Grimm’s Sleeping Beauty
4. Logorama

* Заглавието и клипчетата дойдоха от оригиналният запис

"Ще поискаме от тях да направят нещо ..." или кратък урок по Европейско развитие

Според информация на "Медиапул", кметът на СО и Влади Калинов, директор на дирекция "Контрол на строителството" в общината, публично са заявили намерението си да "поискат услуга" от строителния бизнес:

"Сега ще наложим още една санкция, която ще бъде за това, което видяхме, че е отстранено. Въпреки че е отстранено, това означава, че те са били виновни за времето, през което не са изпълнявали изискванията. Тъй като санкцията не е в големи размери, ще поискаме от тях да направят нещо – например да ремонтират езерото в Парка на Свободата (???) и част от парка в "Гео Милев", обясни Калинов.

Не, това не е новина.

Това е отдавна известна практика на Столична община, макар и публична тайна. Строителните фирми не получават санкция по закон, или получават санкция в минимален размер ("не в големи размери") за съществено нарушение. Срещу това те "правят нещо"...

Според мнозина това е едва ли не благородно. Вместо да 'направят нещо' за кмета или друг обществен служител, те 'правят нещо' за обществена собственост и за ... имиджа на кмета и партия ГЕРБ.

(Снимка news.pressclub.bg)
Е, какво е смущаващото?

Ами смущаващото е, че това е категорично не-европейска, непрозрачна и негодна практика. Явно част от "гражданите" не са твърде напреднали в европейското си развитие. не е чудно, че няма никакъв напредък в усвояването на еврофондове например - с подобен подход към упражняване на публичната власт всякаква съвместимост с прозрачни европейски практики е немислим.

Нека кажем просто какви са европейските практики:

1. Има нарушение, има глоба.

2. Размерът на нарушението зависи от неговата тежест и от това дали е първо/инцидентно или повторно/системно, а не от други фактори.

3. Фирмата си плаща глобата/понася санкцията и върви напред без допълнителни нерегламентирани харчове.

4. Общината прибира парите и ги харчи според бюджета си.

5. Никой не харчи извънбюджетни пари, за да открива езерца и чешмички и да лъска имиджа на слабата администрация.

6. Никой от никого не иска 'да направи нещо', особено с неопределеното 'например...'

Защото например ... ние откъде знаем, че след като има такава практика (ниски глоби срещу "нещо"), няма и практика за ниски глоби/без глоби/без по-тежки санкции срещу ... още нещо???

.

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване