Аз съм само финансов експерт...

На футболен мач между “добрите” и “лошите” започна да прилича конфликтът Дянков-Първанов. Треньорът на “добрите”, набит мъжага с анцуг с надпис “Премиер” и вълнена шапка “Адидас” реши да изпрати в атака срещу вечния враг – лошия ловец на забранени видове с гравиран надпис на пушката “Президент” един от най-силните си играчи. Нещо като Бербатов, изпратен да рита за “Юнайтед”. Тоя мач се играе отдавна, даже “добрите” се бяха разбрали с “лошия”, ама за зла беда въпросният играч все го забравяше това и сгафи отново с непремерено изказване по адрес на противника. Тогава тренерът се принуди да го изпрати право при обидения ловец: “Върви да се разберете!”. Последвалият сблъсък на терена припомни на развълнуваната публика, че мачът се играе... в България.

“Просто моля, разберете, това не е нещо, което на мен нито ми трябва, нито аз се опитвам..., не съм част от това”, започна да се заоправдава играчът, който иначе на световната сцена е голям финансов играч.

“Не ви вярвам”, настъпи го ловецът. Разбира се, срещу финансовия играч бяха и още няколко ловци от шайката, които поднасяха на своя предводител добре подготвени крошета и той не пропускаше да ги стовари върху опонента си.

“Тук съм в ролята си и на финансов експерт, и на част от правителството, така че нямам опита, който Вие имате”, подмаза се експертът.

И сцената заприлича на криминален филм, в който “шефчето” натрива сол на провинилата се дребна риба.

- Абе ти на мен ли ще уронваш името бе? Абе аз съм президент!

- Да, да, моля Ви да ме разберете, аз не исках, аз не...ама те са ви подвели...

- Ти бре! Всичко разсипа, сега и това...Ами тия, ами ония? Аз глей къв съм добър, хората това го виждат...

Мачът, естествено, завърши с люта победа за човека с надпис “Президент”. И дотук сравненията с футбола и криминалните филми. Грозната сцена, която се разигра в последните 10 дни и която кулминира в срещата между Дянков и Първанов на “Дондуков” 2 е един ярък пример за политическо представление. Непремерената нападка на финансовия министър бе добре дошла за все по-оставащия в историята президент и той не пропусна да се възползва от нея по най-добрия начин. Дянков сгреши и то много. Не може да падаш от Марс, да си от шест месеца в България и да се чувстваш достатъчно в свои води, за да нанесеш удар на търкулващия втори мандат президент. Най-малкото в светлината на медийните прожектори, където Първанов се е появявал безброй пъти (той всъщност само това прави и го възприема като професия) и е отиграл не една или две деликатни ситуации. И сравнение не може да става между Дянковата голословност и бойния екип на Гоце, който беше подготвил доста усърдно целия сценарий на диалога, че и последвалото изпращане на стенограма до медиите като триумфален химн, възвестяващ победителя в оспорван двубой. Самите думи на финансовия министър говореха за това колко далече е той от момента, в който ще може да се изправи с аргументи и позиция срещу президента. Сега му липсваха и двете и това рефлектира в жалко подсмърчане и хленч покрай дъбовата маса на назидателния, сбърчил вежди Гоце.

Дянков обаче не е единственият виновен за конфузния момент. Вина носи лично и премиера Бойко Борисов, който е настоял да се състои такава среща. Дали е подценил силата на президента и неговия екип в инсценирането на публични екзекуции или е надценил мъжеството на своя министър, е спорен въпрос. Във всеки случай не е очаквал, че часове след срещата във всички медии ще лъснат срамотиите от разговора под формата на стенограма, грижливо пратена от президентския пресцентър. И все пак е грешка, която няма как да остане скрита.

Скандалът обаче е един вид отрезвяващ душ за правителството и неговите герои, които сякаш живеят с впечатлението, че са безгрешни и че оттук нататък само ще колят и бесят. Първанов им показа, че все още трябва да се потрудят доста, преди да му излязат насреща. За Бойко и неговата свита остава горчивия вкус, че позволиха по такъв смешен и нелеп начин Гоце да облече отново протрития медиен костюм на Капитан Планета и да поведе в резултата. Не само да поведе, но и да покаже жълт картон за един от най-важните министри в кабинета. Типично по български, с много медиен шум, държавните ни мъже, вместо да се занимават с реалните проблеми на страната, сътвориха мазен спектакъл за вечно жадния планетянин. Ако не друго, поне нарушиха монотонното блеене “ГееееМеееееОоооо”, което си е колорит, като се замислиш.

Прочети цялата новина

Свързани новини: