Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Снощи гледах по френската телевизия римейк на експеримента на Станли Милграм

Оригиналната версия датира от началото на 60-те години – нищо неподозиращи хора участват в научен опит, който трябва да обясни до каква степен човек е способен да се подчини на висш авторитет. Действащите лица в експеримента са три – първото задава въпросите и налага санкцията (в случая – електрошок... човекът обаче не знае, че електрошокът е фиктивен), второто отговаря на въпросите и понася наказанието (артист, симулираш болка), а третият представлява авторитета на институцията и насърчава първия. Резултатите са изключително впечатляващи – повечето участници (62,5%), съставляващи групата на “палачите”, които в същото време са убедени в ефективността на наказанието, дърпат шалтера и постепенно достигат до максималното наказание без дори да се замислят, че с 450 волта биха изпържили за секунда дори слон. Оказва се, че човешкото същество е изключително податливо на манипулация от страна на власт или институция, считана за легитимна (армията, науката, религията...), и способно на всякакви зверства спрямо себеподобните си. Така Станли Милграм намира отговор за извършените от нацистите престъпления през Втората световна война.

Всъщност човекът е силен, когато е в общество и действа в синхрон с другите. Когато обаче се окажем сами очи в очи с “легитимната власт”, личността изчезва и човекът се превръща в кукла на конци.

Та, предаването на France2 ми се стори интересно заради модерната интерпретация на ПОДЧИНЕНИЕТО и за анализа на ролята на телевизията в манипулацията. Оказва се, че телезрителите (81% от участващите в експеримента) приемат телевизията за “легитимна власт” и са способни да дърпат шалтера по абсолютно същия начин, както в експеримента на Станли Милграм.

От тази гледна точка можем да си зададем въпроса докъде сме способни да стигнем ние, зрителите, в желанието си за зрелища и каква е крайната етична граница на манипулация, която телевизията може да спази. Защото с различните форми на реалити-шоу почти всички теми-табу бяха прекрачени.

Остава може би да опитаме на живо и от смъртта.

Самото предаване беше организирано в две части - филм за фиктивната теле-игра и дебат (накрая всички се изпокараха...), а експериментът е бил проведен преди около година и замислен от група учени под ръководството на уважавания учен социопсихолог Жан-Леон Бовоа.

Като оставим настрана научната страна на въпроса, инициативата на френската телевизия миришеше също толкова на евтина сензация, колкото и критикуваните девиентни практики на телевизията като цяло.

...

Нямам нищо против порното – когато участниците са пълнолетни, участието е напълно доброволно, здравето на актьорите се пази, а самите филми не са обидни, унизителни или мизигонистки. (Което покрива един минимален процент от сектора, знам, но е хубаво човек да има стандарти)

Много често се дискутира темата за „порно за жени“, точно защото подобни изисквания към еротичните стимуланти имат основно жените (или поне засега само те си признават). И така, тук таме се намират разни неща, които обаче в повечето случаи са някакви пълни глупости или просто скука (в gmail пощата ми има около десет спам-писма, които ми рекламират сериите Здрач като женско порно, не знам да се смея ли, да плача ли или просто да посоча, че не всички жени си мрат да четат/слушат страници наред за любовни обяснения, макар че леденото дилдо беше интересна идея. Според мен Майер обаче няма никаква представа колко гадно би било подобно преживяване или това или има адски странни фетиши)

Бих продължила нататък с ранта, но xkcd са обощили проблема достатъчно ясно:

Yes, there are a lot of longing looks across of the bridge of Galactica first, but that's besides the point!

Голямо благодарско на всички онези другари-блогъри (в случая – Амазонка) , които вече няколко пъти ме предлагат за титлата "Блог на деня" ! И държа да ви уверя, че оказаната ми чрез номинацията чест е далеч по-ценна за мен от евентуална победа и от всички възможни титли, медали и прочие бонуси! Мерси!


Специален поздрав с песента Tonight на групата-еднодневка New Kids On The Block от онези далечни времена, когато чалгата беше още грозна фантазия, а ние, дългокосите бунтари, открито се присмивахме на всички тези поп-измишльотини, изникнали от небитието по същия начин, както ни се изтърси на главата и "потребителското общество" барабар с цялата политическа и икономическа какофония.

В началото на прехода все още страдахме от илюзията, че доброто и здравият разум ще победят и че несъмнено бъдещето ще е по-весело и усмихнато от момчетата в групите-еднодневки. Но озъбеното и свирепо куче съвсем бързо се отвърза от синджира и ни погна из шубраците, изникнали из междупанелното пространство, и всеки тръгна да бяга и се крие кой-където свари. Мен съдбата ме откара на 2500км в западна посока,

Пешо и Васко се озоваха във Велико Търново, а Калин-Кината, Владо Змея, Емо Гущера и още много други сега четат тези редове от един - без съмнение - по-добър свят.