Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Не може да се  каже, че съм фен на Family Guy, хуморът ми се вижда прекално изтъркан, за да ме впечатли, а и опитите за заигравка с различни злободневни теми не им се получава особено добре.

Това видео ме накара да се зачудя над сценариите им като цяло. Не съм сигурна дали в думите на Дъг има нещо вярно, но ми е любопитно какъв процент от публикуваните видеота в ютубата се използват за събиране на свежи идеи от тв сценаристи и в какъв процент от случаите си правят труда да се свържат със създателите на клиповете.

Filed under: бръмчащи мисли, звук и цвят, култура уж Tagged: авторско право, видео, филм

Днес съм в страхотно настроение.

Съюзът на демократичните сили винаги е водил последователна политика по отношение на забраната на ГМО и е отстоявал идеята за България, свободна от ГМО. Приоритет на страната ни трябва да бъде производството на биологични продукти и защитата на традиционното ни производство и биоразнообразие. С активното участие на народните представители от синята партия днес бяха приети [...]

От А.П. Чехов, постановка на Крикор Азарян в Народния театър.

Аз ли не бях в настроение или просто "Вишнева градина" в посмъртния прочит на Азарян е прекалено високо изкуство за мен? Но нека започна с "ниските топки", за да градирам прочита си до този основен въпрос, от който до голяма степен зависи крайното ми разочарование (хлъц!) от постановката.

Отдавна не бях сядал на толкова заден ред в театър (бях на предпоследния ред на партера) и за първи път ми правеше впечатление толкова какви бяха реакциите на публиката. Малоумен смях в неподходящите моменти (т.е. които изобщо не са смешни) и искрен смях на тъпите шеги (май започвам да разбирам Иво Христов, който негодуваше срещу "публиката на Павлов"). Честно казано не разбирам какво налага присъствието на вторите в едно подобно сериозно представление, но явно само това продава за пред българска публика. Но пък доколкото си спомням в "Чайка" смешните моменти изобщо липсваха...

Много бях разочарован от играта на иначе "планетарния" актьорски състав. Мария Каварджикова ми харесваше до третия път, в който я гледах някъде, оттам нататък всичко се играе по един и същ начин, думите се изговарят по един и същ начин, жестовете са еднакви и т.н. Явно "Вишнева градина" не е причина това да се променя по какъвто и да е начин. Деян Донков чак във финалните си монолози показа, че му се играе, иначе и той ми изглеждаше безкрайно статичен и монотонен. Захари Бахаров декламираше като шестокласник и дори и Валентин Ганев ми изглеждаше банален и скучен, което си е направо странно... И само един Наум Шопов с гениален финален монолог + гореспоменатите монолози на Деян Донков, не могат да извадят пиесата откъм актьорска игра.

И накрая, светла му памет на проф. Азарян, но според мен тази пиеса си е за него. Както самият той казва в този прочит на "Вишневата градина" основният въпрос, основният ракурс, който го е занимавал е за преходността – "Как си мина животът, без да го усетим". Тъй че тази пиеса си е само негова. Тя много трудно ще бъде разбрана от широката публика, а може би няма и нужда да бъде разбирана...

Снимки: интернет страница на Народния театър