Замислям се до каква степен неудачите ни се дължат на нашия мързел, на предварително отчаяние, на склонност към фаталистично-неангажирана коментарна позиция (казано просто - "Нищо не'а да стане").

А всъщност - познавам десетки хора, които без подкрепа и с ограничени средства са променили къщата си, жилищния си блок, квартала си, фирмата си, утвърдени практики в институцията/бизнеса, в които работят. Променят и продължават да променят града си.

В крайна сметка - променят държавата си, всеки ден.

Естествено, немалка част от тях са ми съученици. Логично, нали?

Та днес сутринта търках подметки по "Раковска" в състояние на тихо примирение и криза на ентусиазма (казано просто - вършех с нежелание рутинна работа и нищо не ми се правеше). И видях това:


А после влязох в нета и видях това:

и ...
(Клик за по-голяма - парламентарно питане от Иван Костов до Министъра на РРБ за проекта "Алея първа" и проекта за ОУП на Варна - два темела на влиянието на ТИМ във Варна)

Нищо няма да стане ли?

Ще стане. Защото го правим.
.