Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Преди години Албания стана известна като страната на Мерцедесите. Гастарбайтерите масово се връщаха с Мерцедеси - стари, потрошени, вероятно спасени в последния момент от някое гробище за автомобили. Не Рено, не Ауди, не Тойота, не Опел, не БМВ... само Мерцедес!

България е страната на джиповете. Ножицата на доходите на най-бедните и най-богатите е разчекната до край, а с изключение на 200-300 хиляди софиянци за средна класа не може да се говори. А джипът е ладата на 21. век - за изминалата 2009 година по данни на Съюза на вносителите на автомобили в България около 18% от продадените 25 хиляди нови автомобили са от класовете SUV1 и SUV2. И това не включва автокъщите, през които тогава минаваха полулегално голяма част от продажбите на джипове, заради акциза върху мощните автомобили. Купуването на джип е крайно нелогично, имайки предвид, че тези автомобили се използват предимно в градски условия и по-често возят по един човек - харчат много, неподходящи са за натоварен трафик (или задръствания, да си го кажем направо), по-трудно им се намира място за паркиране. По улиците на други големи градове със сходни на София транспортни и инфраструктурни проблеми, като Рим например, масово се движат малки колички - Смарт, Мини, Чинкуеченто. Разликата е шокираща, даже без да повдигам въпроса за преминаване на мотопеди и велосипеди.

Защо тогава? Въпрос на статус, най-често. Като при албанските гастарбайтери. За удобство нека приемем, че джиповете се справят по-добре с дупките по улиците - нали все пак изначалната им идея е да са офроуд. Това, разбира се, не е причината да се купуват масово, но нека допуснем, че е фактор. Ще взема за примера 2 модела на един и същ производител с богата гама в различни класове - Нисан. Масовият джип Кашкай се намира за към 50 хиляди лева, семейният модел Ноут струва около 25 хиляди (дори не говоря за малката Микра). Ако умножим разликата по броя на продадените джипове (а там има и многократно по-скъпи), за да добием представа за парите, които биха спестени, ако новите собственици на джипове си купуваха автомобили среден клас, ще получим 112 500 000 лева. Хубава сумичка - над 100 милиона! Или близо 2/3 от общите приходи от винетки. Ако тези пари се даваха за ремонт и строителство на пътища, страната щеше да е опасана от най-гладките магистрали в света. Даже щеше да остане да боядисаме асфалта в розово. Ей така - за по-хубаво и да радва очите на тези, които най-често виждаме зад волана на джиповете сега.

Всъщност, ебавам се - всичко това не е решение. Но в голяма степен е обяснение на проблема. Проблема с дупките по улиците, комарите, здравното осигуряване, обществените поръчки и който си искаш проблем от родната действителност.

Първата кола е като първата жена. Каза Марио.
Първата кола е като все едно да си купиш нова холова гарнитура. Каза Тита.
Пък после иди приказвай, че жените били

по-романтични от мъжете.

Аз още не знам какво да кажа за първата си кола. Може би когато имам втора, ще мога да кажа нещо за първата :) Иначе е малка дъртанянка Опел Корса.

Хайде, безаварийно каране!