Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...

Продължи да четеш

Публикувано на 11/18/12 16:20

"Браво, Мадам В.!"...Един филм с участието на "пари и морал"

"Прав е Ахмед Доган,че няма неплатени сметки! Аз самато го повтарям непрекъснато! Днес обаче Ахмед Доган издаде фактура с историческа стойност, според мен! При това, с начислено ДДС,и то май по новата, по-висока, вставка, и още пове...

Прочети цялата новина

БЪЛГАРИЯ - ДЕСТИНАЦИЯ ТУРИСТИЧЕСКА ИЗЛАГАЦИЯ

Ех, ех... България, морето, сините вълни...

Наскоро открих един добър блог, в който пише интересни неща за логото на българския туризъм. Критиката е напълно основателна, само че... Могат да се кажат толкова много неща за българския туризъм, че логото в крайна сметка ни е най-малкият проблем...

Сигурно сте чували, че държавите, развиващи сериозен туризъм, отварят туристически офиси в големите световни столици, където да правят промоция на предлаганата дестинация... Такъв офис, да речем, имат турците или тайландците на Шан-з-Елизе... Освен това хората организират рекламни кампании по медиите, чрез плакати в метрото и т.н., а на провежданите панаири на туризма правят шарени щандове и привличат посетителите с културни програмки, томбола, дегустация на вкуснотии, рекламни сувенирчета и един куп други оригинални хрумвания... След това всички си тръгват натоварени с рекламни материали и с желание за пътешествия и почивка зад граница. Но не и в България. И знаете ли защо?

Ние нямаме туристически офис в Париж. За сметка на това имаме културен център, който би могъл да задели един кът и за туризма, но... Там основното занимание е да се вземат заплатки и да се усвояват средства на гърба на данъкоплатците. От време на време спретват коктейлче и изложбичка или отчитат дейност с някое друго мероприятие все така в затворен кръг от българи. Ако хвърлите един поглед на сайта на центъра, ще видите колко казионно и лишено от въображение е всичко. Същото е положението и с посолството - място има, а ищях – хич. (За кампанията на Бокова в ЮНЕСКО обаче – благодаря товарища Гоце - се намериха и време, и място, и средства.)

На панаирите на туризма пък българският щанд винаги е най-постният - едни и същи чишити с костюми, извадени сякаш от реквизита на някогашния Балкантурист, се уреждат да пътуват на държавни разноски до различните европейски столици, за да отчитат дейност, но без да вършат абсолютно никаква работа. На въпросния щанд - около печалната физиономия на мустакатите преставители на българския туризъм - обикновено се търкалят две-три брошурки със смачкани ъгли (ако сте кликнали на линка "брошури", не се учудвайте - на сайта на bulgariatravel.org в рубриката "брошури" просто няма брошури).

Преди две години проявиха инициативата да скалъпят един паянтов макет на Рилския манастир и да го разкарват като мечка от панаир на панаир, докато не му извадят душата, но с това комай се изчерпи и творческият ентусиазъм на родния туризъм... Когато пък някой заблуден посетител от чисто състрадание се пробва да пита нещо за България, въпросът му увисва във въздуха... Другарите зад щанда просто не говорят чужди езици...

(От сигурен източник знам, че туроператорите бутат стабилни рушвети, за да ги включват в различните делегации...)

Та, толкоз за рекламата на България. Колкото до качествата на самата дестинация, там можем да разкажем също доста неща... И в крайна сметка май логото, наподобяващо плеснат от добра височина кравешки екскремент, ще се окаже съвсем уместно.

...

Прочети цялата новина

Android Offline GPS

Като си имаш GPS устройство в джоба е добре да можеш да го използваш независимо имаш ли GSM покритие (и data plan) или не. За целта, обаче, ти трябва приложение, което да си държи картите на SD картата, вместо да ги сваля в движение от мрежата. Наоколо се въртят няколко такива приложения за Android, така че запретнах ръкави и започнах да тествам.

Фаза 1: статични карти.

Първите приложения, които намерих използват вече съществуващите карти на Google Maps или Open Street Map като по някакъв начин свалят картинките, съответстващи на различните нива на приближение и ги пазят на камари на SD картата. Тествах Maverick, AndNav и AndNav2 - Maverick има готини екстри (мери скорост, посока, али-бали), но и трите дават много красиви карти, много приятна работа, изглеждат си все едно Google Maps offline (което, де факто, са си). Всичко това добре, но тези карти се оказаха съставени от десетки и стотици хиляди малки PNG картинки. Няма да се отплесвам в клъстъри и с какво се те ядат, но ще кажа, че подари специфики на файловите системи има определено минимално място, което даден файл заема (слаб или дебел - един човек заема една седалка в автобуса) и при FAT32 на SD карта това са 32KB. При около милион файлчета по около 1KB загубите са чувствителни. Стига се до там, че 100MB карта заема 2.18GB! И това е сравнително ниско детайлна карта на България + по-детайлна такава за София. А какво става ако искам малко по-голяма карта или пък карта за две-три държави? Шепа SD карти?!

Custom built maps.

Хубавото на този тип приложения е възможността да си направиш сам въпросните колекции от картинки според собствените си нужди - на полята около Кремиковци надали би ти потрябвала детайлна карта... За целта намерих един много, много готин инструмент - Mobile Atlas Creator. Може да прави карти за ужасно много приложения - TrekBuddy, AndNav, BigPlanet, Maverick, Magellan, Garmin и още няколко. Ако ви трябват такива карти - пробвайте го.

Фаза 2: векторни карти.

След известна борба с картите, съставени от ужасяващо количество малки файлчета се сетих,ч е нормалните GPS-и използват векторни карти. Съответно се засилих да чета по форуми и сайтове има ли такова приложение за Android. И се оказа, че има! Нещото се казва MapDroyd и използва компресирани векторни карти. За сравнение с горния случай картата на цяла България (е, не много подробна) е 4MB! За Германия има доста подробна карта, която вече е над 250MB, но е доста подробна. Ура! Вече имам карта, на която мога да разчитам без да заема цялата SD карта! Приложението си има, разбира се, кусури. Не предлага навигация. Голям минус, но ще го преживея. Няма pinch-to-zoom (много съм разглезен, знам). Няма изчисляване на пътища от точка до точка. С други думи е просто карта, която ти казва къде си и на къде гледаш. Но това на мен ми върши работа.

Между другото, оказа се, че същите хора, които правят MapDroyd, правят и приложение, наречено WikiDroyd, което е същото, но за Wikipedia - сваляш си цялата Wikipedia локално на картата и си я четеш на воля когато и където си поискаш. Не поддържа българската Wikipedia, а пълната версия на анлийски е малко под 3GB. Доста тежко, но... там все пак има всичко на света! Идеалната двойка приложения за да направиш от телефона си пълен пътеводител на галактическия стопаджия! :)

Прочети цялата новина

Професия "протестиращ" - десет заповеди

Тези дни покрай прозореца ми преминават някакви мимолетни форми на протести, шествия и манифестации, които, освен че смущават обичайното тихо пърпорене на софийския шум, действат изнервящо и на десетки шофьори на централния софийски булевард. Помислих си какво ли може да накара един нормален човек да излезе на такъв протест. Дори ми се прииска отново да работя в медия, за да тикна диктофона пред някой от тях и да го разпитам – за какво е там, за какво се бори, знае ли кой стои зад протеста, какво се надява да постигне, смята ли, че ще го постигне. И други нЕкои въпросчета. Та днес от прозореца погледът ми прошари по тълпата от 50-ина митингуващи, които се точеха славно по „Дондуков” в обедно време и затърси поне някаква демо версия на подобен нормален човек. Ядец! Нищо подобно, ни следа, ни белег от „златната среда” или „средностатистическото”.
Какво наблюдавах днес? Малобройна, но за сметка на това шумна тълпа, която за известно време блокира булеварда. Свирки, дюдюкания, възгласи: „У-у-у-у!”. Няколко човека развяват гордо знамена на ВМРО сякаш сам Яне Сандански ги води, а взвод от десетина човека държат разпънат огромен български трибагреник с блеснал поглед и месианска осанка. Най-отпред го е подхванала повехнала протестираща, позната от всички протести в последните години у нас. Малко чалната, малко си говори сама несвързано от време на време, но е вярна на каузата: „Протест до дупка!”.
Наоколо звънтят юношески немутирали гласове, а над обръснатите главици плющят знаменца с емблемата на БНС. Това е и единственият по-младежки колорит в тълпата – останалото е един човешки материал със средна възраст 80 години – баби и дядовци за които времето между днешните протести и онези около Десети, е минало като миг. Същите вероятно са шествали и подир славната Червена армия по жълтите павета по Девети септември…
Възстар дядо, който може да бъде видян на всеки Панаир на книгата да продава пожълтели брошурки за Тангра, носи опърпан от употреба плакат, изписан саморъчно с някакви послания. Отново ветеран от не един протест…

Въпросната „тълпа” от 50 човека бе пазена от умерено количество полицаи и две патрулки, както си е по закон. Вчера беше нещо подобно, само че „тълпата” беше оцветена в лилаво и с шапки на КНСБ – слушаха революционни песни, драха се на мегафон и към края друснаха чалга.

Изведнъж се почувствах много недемократично. Кви са тия? Защо на една шепа изветрели пенсионери или на пет автобуса с купени мангали им се позволява да смущават обществения ред? Защо в България се появи сякаш от нищото тая измислена професия „протестиращ”? Факт е, че я има. Факт е, че стана и модерна. Някои хора дори покрай тази професия се издигнаха и на партийни позиции, и на други места… Вече е модно да вееш байрака по подобни мероприятия. А дали не е грозно?

На вашето внимание един кратък наръчник за подготовка на кадри в бранша.

Десетте божи заповеди на професията „Протестиращ”:

1. Винаги има за какво.
2. ТИ винаги си прав, а ТЕ винаги са виновни.
3. Твоят пророк е Яне Янев/Волен Сидеров/Красимир Каракачанов/Боян Расате/друг виден български патриот (задраскай излишното).
4. Пази плаката си, каквото и да пише на него – ще го използваш на следващия протест.
5. Наизусти началните строфи на поне три възрожденски песни и запомни поне пет класически протестантски рефрена: „Боклуци! Боклуци!”, „Оставка! Оставка!”, „Долу БКП/БСП/ДПС!” (забележи, че не всяка партия се връзва специално с тоя рефрен – ГЕРБ примерно не пасва на ритъма), „Турци! Излезте!” (винаги ще има ДСП, макар и да не са във властта), „Спрете ни тока, не искаме вода!” (опа, това беше по друг повод).
6. Ако видиш камера/фотоапарат, покажи се във възможно най-едър план, покажи ясно плаката, развей знамето с патос (Ако фотографът иска да те снима в компрометиращ кадър, напсувай го и го удари).
7. Запомни: Никой не ти е давал пари, за да дойдеш на протеста – кебапчетата и бирата си ги носиш от вкъщи, плакатите си ги правил сам (в случай че питат тия гадове журналистите).
8. Бъди различен – облепи се хубаво със стикери, независимо от каузата, която защитават. За камерите си по-интересен, когато си декориран със надписи „Путин вън!”, „На студентите – Студентски град!”, „ГМО вън!”, „Ne damo Kosovo”, „SerGo Home” и каквото друго имаш.
9. Носи си свирка/руло тоалетна хартия за мятане по парламента/лист от маруля. Все ще потрябват.
10. Знай, че дори да ви разгонят протеста днес, винаги има утре!

Прочети цялата новина