Тези дни покрай прозореца ми преминават някакви мимолетни форми на протести, шествия и манифестации, които, освен че смущават обичайното тихо пърпорене на софийския шум, действат изнервящо и на десетки шофьори на централния софийски булевард. Помислих си какво ли може да накара един нормален човек да излезе на такъв протест. Дори ми се прииска отново да работя в медия, за да тикна диктофона пред някой от тях и да го разпитам – за какво е там, за какво се бори, знае ли кой стои зад протеста, какво се надява да постигне, смята ли, че ще го постигне. И други нЕкои въпросчета. Та днес от прозореца погледът ми прошари по тълпата от 50-ина митингуващи, които се точеха славно по „Дондуков” в обедно време и затърси поне някаква демо версия на подобен нормален човек. Ядец! Нищо подобно, ни следа, ни белег от „златната среда” или „средностатистическото”.
Какво наблюдавах днес? Малобройна, но за сметка на това шумна тълпа, която за известно време блокира булеварда. Свирки, дюдюкания, възгласи: „У-у-у-у!”. Няколко човека развяват гордо знамена на ВМРО сякаш сам Яне Сандански ги води, а взвод от десетина човека държат разпънат огромен български трибагреник с блеснал поглед и месианска осанка. Най-отпред го е подхванала повехнала протестираща, позната от всички протести в последните години у нас. Малко чалната, малко си говори сама несвързано от време на време, но е вярна на каузата: „Протест до дупка!”.
Наоколо звънтят юношески немутирали гласове, а над обръснатите главици плющят знаменца с емблемата на БНС. Това е и единственият по-младежки колорит в тълпата – останалото е един човешки материал със средна възраст 80 години – баби и дядовци за които времето между днешните протести и онези около Десети, е минало като миг. Същите вероятно са шествали и подир славната Червена армия по жълтите павета по Девети септември…
Възстар дядо, който може да бъде видян на всеки Панаир на книгата да продава пожълтели брошурки за Тангра, носи опърпан от употреба плакат, изписан саморъчно с някакви послания. Отново ветеран от не един протест…

Въпросната „тълпа” от 50 човека бе пазена от умерено количество полицаи и две патрулки, както си е по закон. Вчера беше нещо подобно, само че „тълпата” беше оцветена в лилаво и с шапки на КНСБ – слушаха революционни песни, драха се на мегафон и към края друснаха чалга.

Изведнъж се почувствах много недемократично. Кви са тия? Защо на една шепа изветрели пенсионери или на пет автобуса с купени мангали им се позволява да смущават обществения ред? Защо в България се появи сякаш от нищото тая измислена професия „протестиращ”? Факт е, че я има. Факт е, че стана и модерна. Някои хора дори покрай тази професия се издигнаха и на партийни позиции, и на други места… Вече е модно да вееш байрака по подобни мероприятия. А дали не е грозно?

На вашето внимание един кратък наръчник за подготовка на кадри в бранша.

Десетте божи заповеди на професията „Протестиращ”:

1. Винаги има за какво.
2. ТИ винаги си прав, а ТЕ винаги са виновни.
3. Твоят пророк е Яне Янев/Волен Сидеров/Красимир Каракачанов/Боян Расате/друг виден български патриот (задраскай излишното).
4. Пази плаката си, каквото и да пише на него – ще го използваш на следващия протест.
5. Наизусти началните строфи на поне три възрожденски песни и запомни поне пет класически протестантски рефрена: „Боклуци! Боклуци!”, „Оставка! Оставка!”, „Долу БКП/БСП/ДПС!” (забележи, че не всяка партия се връзва специално с тоя рефрен – ГЕРБ примерно не пасва на ритъма), „Турци! Излезте!” (винаги ще има ДСП, макар и да не са във властта), „Спрете ни тока, не искаме вода!” (опа, това беше по друг повод).
6. Ако видиш камера/фотоапарат, покажи се във възможно най-едър план, покажи ясно плаката, развей знамето с патос (Ако фотографът иска да те снима в компрометиращ кадър, напсувай го и го удари).
7. Запомни: Никой не ти е давал пари, за да дойдеш на протеста – кебапчетата и бирата си ги носиш от вкъщи, плакатите си ги правил сам (в случай че питат тия гадове журналистите).
8. Бъди различен – облепи се хубаво със стикери, независимо от каузата, която защитават. За камерите си по-интересен, когато си декориран със надписи „Путин вън!”, „На студентите – Студентски град!”, „ГМО вън!”, „Ne damo Kosovo”, „SerGo Home” и каквото друго имаш.
9. Носи си свирка/руло тоалетна хартия за мятане по парламента/лист от маруля. Все ще потрябват.
10. Знай, че дори да ви разгонят протеста днес, винаги има утре!