С реакцията си по т.нар. "Импийчмънт афера", а сетне и около драмата с "антикризисните" мерки, Бойко Борисов добави поредни щрихи към политическия си образ, очевидно все още в процес на дооформяне. И тук нямам предвид публичня му образ, който е следствие, а начина, по който самият Борисов вижда ролята си. Опасявам се, че тя (личната му представа) не би могла да се вместви в калъпа на нито една от съществуващите в момента български институции.
Бойко иска да бъде по-бетер "баща на нацията" от президента, да има повече власт от Парламента и по-малко отговорности от районен кмет. За себе си е готов да запази само лампазите и фанфарите на "народен генерал". Негативи не поема, а също и критика, за тази цел си има ресорни бушони. Преди да си гърми собствените бушони обаче, Борисов изцеди максимално натрупалия куп негативи Сергей Станишев. Станишев бе почти официално провъзгласен за Главен парцал на републиката и обираше безпощадно всеки негатив през първите 6 месеца на новото управление. После дойде редът и на Дянков.
Вече съм почти сигурен, тази фарсова персона бе съвсем съзнателно инсталирана на поста вицепремиер и финансов министър, за да застане като Матросов на амбразурата в очаквано тежката за България 2010 г. Доста нетипично за нарцистичната си натура, Борисов отстъпи местенце под медийната светлина на Симеон Дянков, за да може последния да се развихри в цялата си прелест. Да стане популярен почти колкото лидера си, но с подчертано негативна конотация. Дянков вади малката пица, Дянков осира бизнеса, Дянков се кара с БАН и Гоце. Очевидно за CV-то му 1 година като финансов министър е напълно достатъчна. И вълкът сит, и агнето...и то.
Борисов е "доброто ченге" в тази игричка. Дърпа ушите на Дянков, праща го да се извини, в ъгъла, а за импийчмънта - понеже така решиха там с Искра Фидосова.
Борисов би направил отстъпки във всяка посока, стига това да помогне за утвърждаването на собствената му личност. Дори да тресне данък "Лукс" на Цветелина Бориславова. Мимикрира с лекота от приближен на Живков до внук на репресиран, в зависимост от обкръжаващата го среда.
Не разбира и не споделя принципите на демокрацията, но умее да ги използва за параван на действията си.Върх на безочието си Борисов демонстрира, когато се скри зад решение на парламентраната си група от директна позиция по импийчмънта. Едно формално легитимно обяснение, ако обаче в групата анонимници на ГЕРБ имаше поне един човек, който да притежава потенциала, възможностите и желанието да изработи каквато и да е политческа позиция, камо ли преко волята на лидера. В такива моменти Генерала най-много обича да се упражнява в демократичност. Колкото по-фасадна и куха, толкова по-добре.
Балансира с лекота между разностранни лобита, както вътре, така и извън страната. Ако някъде на харесат принципите му, винаги си има под ръка и други. Малко преди да стане „гьол”, „Белене” е важен енергиен проект и усилено му търсим инвеститор. Румяна Желева също от недовършен проект се превърна в едни гьол гола вода, въпреки вложените услия и средства. Когато Големите изострят тона, Генерала „ще се направи, че не ги е чул”. Понякога чува само с едното ухо. Ту с едното, ту с другото. С двете – само волята на народа. Ако Дянков обяви, че вдига ДДС на 22%, Бойко се появява и го НАМАЛЯВА на 21%. Въобще, това е доста оборотната PR стратегия на правителството. Из публичното пространство се пускат (най-чето чрез Дянков) непопулярни идеи, в екстремистки вид и на килограм, за да може Бойко Борисов „отменяйки” великодушно половинита, да пробута предварително заплануваното с минимални лични пасиви.
Накъде ще му излезе краят, не е ясно. Поне на мен, от по-новата история, ми е познат един единствен експеримент, европейска държва да бъде управлявана от подобен латиноамерикански типаж. За щастие, нито България е Федеративна република, нито Борисов ще господарства колкото Йосип Броз. Ако обобщим в правителствен стил –потенциалните последици от катастрофални се подобряват към доста тежки.