Днес забелязах, че е минал цял месец от последния ми текст...

Не че нямаше за какво - напротив. По едно време имах 5-6 чернови, куп запаметени връзки и какво ли още не. Нямах само време, и донякъде - достатъчно съсредоточена върху една тема мисъл, за да излезе нещо смислено и ... кратко. Защото блогът не е място за дълги писания.

През този месец ме занимаваха основно две теми - социалната политика в контекста на "антикризисните мерки" (а и отвъд тях, защото именно в положение на оскъдица на средства могат ясно да се определят приоритетите) и много динамичната напоследък политика във Варна.

По темите, свързани със социална политика проведохме доста срещи и разговори, най-вече през март. Но това е отделна тема - резултатът от тези срещи тепърва ще види бял свят. Основните си виждания споделих в едно доста пространно интервю пред вестник "Седем", в което разговаряхме съвсем не само за кризата и кога Бойко ще я "отмени". Ударението е още в първия абзац:

Именно защото вярваме в пазарната икономика и честната конкуренция, защото вярваме, че благосъстояние се създава с труд и поемане на рискове, си даваме сметка, че мнозина граждани не могат изобщо да влязат в това състезание без подкрепа. А като не влязат в състезанието, те няма как да помогнат на другите, няма как да хранят семейство, на свой ред да образоват децата си. Социалното пазарно стопанство е това - свободен пазар, но при честна конкуренция и подкрепа за най-слабите. Това е идеалът на десницата, а не безчувственото и разединено общество, в което живеем днес - то е продукт, от една страна, на провала на марксисткия експеримент, а от друга - на изкуствено създадената "капиталистическа" класа от червени аристократи и ченгета.

Във Варна бях в края на март, когато с председателя на ДСБ-Варна професор Камбуров дадохме пресконференция по темата "Алея първа" и конфликта на интереси при създаването на ОУП на общината, във връзка с парламентарния въпрос на г-н Иван Костов към министър Плевнелиев. Отново посетих Варна след Великден, когато акция "Медузите" беше вече шумно осъществена, a разместването на политическите пластове - в ход.

По този повод написах и статия за вестник "Седем", в която се опитвам да представя един поглед към Варненската (и съвсем не само Варненската...) политика отвъд криминално-мутренските тълкувания:

Важно е да знаем, че на изток България не граничи с ТИМ. Граничи с модела на политическа безотговорност и налагане на частни стратегии и приоритети, при липсата на общи. Корпоративни решения за развитието на общността при липсата на политически. Олигархична система на регулация на стопанството при липса на държавност, която да наложи конкуренция и честни правила за бизнес. Или казано по-просто – във Варна частни интереси решават как да се развива градът, как да се разрешават социалните спорове и как да се прави бизнес, защото политическите елити на общността са избягали от тази отговорност и са затънали в дребнави сметки за разпределение и крадене на общите средства – били те общински парцели или общински бюджетни сметки.

Междувременно изглежда, че ГЕРБ се опитват да "сглобят" ново мнозинство в общинския съвет на Варна, точно толкова безотговорно и зависимо от корпоративни интереси, колкото и предишното. И отново съучастнически близко с администрацията на кмета Йорданов, т.е. вписано в изхабения модел на управление. Убеден съм, че ДСБ-Варна никога няма да подпише споразумение с групата на ТИМ - "Нашия град", няма да подкрепи администрацията на Йорданов и няма да се съгласи градоустройственото планиране да се нарежда от частни интереси и приоритети.
.