Мисия Лондон

Вчера изгледах мисията Лондон при пълен киносалон. Голямата мрежа вече е залята от оценки и мнения за филма, които са по-скоро положителни.

Е, не изцяло. Ето моите.

1. Филмът не е толкова смешен, колкото трейлърите – пример е култовата реплика на Коцето nice, ah, която той казва в толкова неочаквана сцена, че направо убива ефекта от нея. На трейлъра е монтирана след много по-ефектен момент от филма.

2. Много добре е представена атмосферата от българското посолство. Да, повечето посолства все още изглеждат така.

3. Прекалено много продуктово позициониране, както е модерно да се казва сега.

4. Някои недоразумения в кастинга.

5. Супер предвидим сценарий.

Като цяло е забавно филмче, става за гледане. На излизане от салона повечето хора обсъждаха, че филма бил окей като за български.

Ето това според мен е нелепо.

Като филма е български изведнъж критериите стават по-ниски и това касае цялата българска продукция.

Добре е, става като за български.

Това значи ли, че сме склонни да приемаме по-ниско качество с оправданието, че е българско?

Подценява ли се  българската продукция, защото тя по подразбиране е кофти?

Чуждата продукция автоматично ли се приема с повече доверие, само защото е чужда?

Страдаме ли от балкански комплекс винаги да оплюваме своите и да ги дърпаме надолу в казана?

Ето тези въпроси изникват в главата ми.

Колкото и да не ни се вярва, филма е ок, изглежда добре и това не е малко.

Сега предстои да се излеят тоново боклук върху филма, сякаш на всички не ни е ясно, какво се случва с киното и въобще с изкуството в България през годините на прехода.

Според мен това е далеч от истината. Трудно отнякъде може да излезе българския еди-кой-си.

Това е другия момент – не се търси автентичното, уникалното, а винаги сравнителното.

Българският д-р Хаус, българския Лувър, българския Ален Делон и много други.

А в крайна сметка една боза си е боза.

Мисия Лондон може би не е перфектната комедия с екшън елементи, но показва много точни неща:

1. Българите мразят… българи.

2. Останалите европейски (и не само) нации ни приемат за комплексиран народ.

3. Много често единствената мярка е… без мярка.

Прочети цялата новина

Свързани новини: