Така е то...

04/26/10 16:22
(http://www.stancianegra.com/)

През април 1940 г. над 20 хил полски войници и офицери са жестоко избити от СССР в гората край Катин. Пет години по-късно, червената армия напредва към Берлин, Нацистка Германия е пред капитулация, а по-големите и градове са сринати от съюзничестките бомбардировки. Въпреки благоприятното развитие на войната, от 13 до 15 феврури, военновъддушните сили на Англия и САЩ предприемат атака над Дрезден. За три дни перлата на европейския барок е превърнат в руини, а загиналите цивилни граждани са неизброимо много. Първоначално се говори за над 100 хил. души, понеже столицата на Саксония е пренаселена с бежанци от изток. Изпепелени в адските пламъци, точният брой на загиналите не било възможно да бъде установен.

А Кърт Вонегът бил там, в Дрезден. Пленен от немците. Затворили го с другарите му в подземието на бивша кланица...И оцелял, и видял ужаса и падението на "добрите", които убили "лошите"...И по-късно описал всичко в една книга и много хора научили за варварската бомбардоровка над Дрезден, и си спомнили. Преди 3 години Вонегът напусна този свят, и тази зима се навършиха 65 г. от неговия дрезденски кошмар, и няма кой да ни припомни.
Така е то...

Тази сутрин военнопленници от много страни се събраха на еди-кое си място в Дрезден. Бе издадена заповед, оттук да започне разкопаването на труповете. И то започна. Били копаеше заедно с един маори, който бе хванат в плен при Тобрук. Той бе шоколаденокафяв. На челото и бузите му бяха татуирани водовъртежи. Били и пленникът маори започнаха да копаят инертния необещаващ чакъл на Луната. Почвата бе ронлива, затова непрекъснато се образуваха малки лавини.
Копаеха се едновременно много други. Никой не знаеше какво ще се открие. В повечето от дупките нямаше нищо - само паваж или камъни, толкова големи, че не можеха да ги помръднат. Нямаха никакви машини. Дори коне, мулета и волове на можеха да прекосят лунния пейзаж.
Били, пленникът маори и другите, които им помагаха в изкопаването на тяхната дупка, стигнаха до скелет от греди, преплели се над камъните, така че образуваха нещо като купол. Там долу имаше тъмнина и празно пространство.
Един немски войник влезе в фенерче в тъмнината. Той се забави дълго. Когато най-после се върна, каза на един свой началник, който стоеше по ръба на дупката, че там долу има десетки трупове. Те седяха по скамейки. По тях нямаше белези.
Така е то.

Началникът каза да разширят отвора и да пуснат стълба в дупката, за да
могат да изнесат телата. Така бе открита първата мина за трупове в Дрезден.
Заработиха стотици мини за трупове. Отначало труповете не миришеха.
Бяха като восъчни фигури от музеите. Но после телата загниха и се втечниха и завоня на рози и иперит.
Така е то.

Пленникът маори, с когото Били бе работил, умря от повръщане, след
като му бе заповядано да слезе и работи сред тази воня. Той се разкъса от непрекъснато повръщане.
Така е то.

Затова изнамериха нова техника. Повече не изваждаха телата. Войници с огнехвъргачки ги изгаряха там, където си бяха. Войниците заставаха на входа на скривалището и просто впръскваха огън в тях.
Някъде там хванаха бедния стар гимназиален учител Едгар Дърби с един чайник, който бе взел от катакомбите. Арестуваха го за мародерство. Осъдиха го и го разстреляха.
Така е то.