Любимци в новините: постоянни и променливи величини

с омазани изображения.

Утре пак!

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

и си тръгнах.

Не обичам ретроспекциите. Твърде са ретро. Но какво път.

Прибрах се в България. Изкарах тук една страхотна седмица. Прегърнах цялото си семейство. Няколко пъти. Изпих поне десетина бири с приятели. Порадвах им се, защото ги заслужавам. Хубавото е, че не беше и само за удоволствие. И въпреки че успях да намеря време да разходя велосипеда из морската градина, свърших и малко работа.

Замъкнах се до Новия Български Университет, за да реша казуса на Balkan Case Challenge. Е, университетът се оказа не чак толкова нов, но пък имах безжичен интернет на разположение. Запознах се с интересни хора, повечето по-малки от мен, но смели и самоуверени.

Организацията беше приятно неформална. Такъв беше и подходът ми. Реших, че ще ми е трудно да се състезавам с тях по техните правила. Прибрах се късно вечерта след първия ден там, гледах филм, слушах музика, заспах на дивана в хола. В три сутринта се събудих с ясна идея и план за решение на задачата.

Без учебници. Без теории, цитати и имена в скоби. Без сложни думи и дълги обяснения. Всичко е толкова просто, както каза и Николай, един от състезателите. Започнах с проблема, представих и предложението си как да растем органично и какво ще ни донесе парите, от които имаме нужда. Докато размахвах iPod-а пред журито, ми беше все едно дали ще ме харесат. В съня ми изглеждаше супер. Между другото, с Keynote Remote за iPhone можете да съберете очите на публиката. Mac-чо свърши останалото.

Очаквах повече въпроси. Бях оставил празни полета, заинтересуваха се от няколко. Беше забавно, пък и нали това е целта – да се забавляваме. Докато чакахме резултатите, хапнахме пица. После насядахме в залата и заръкопляскахме, докато раздаваха грамотите. Признавам си, надявах се и аз да получа една. Та си я получих. Второ място.

Да, не е първо, ама през юли ще се разходя до Виена за още. Тогава – повече.

Днес застанах във фоайето на една от офис сградите на Първа Инвестиционна Банка. Исках да се запозная лично с г-жа Мирчева и г-н Тодоров, да им стисна ръцете и отново да им благодаря за оказаната подкрепа. Радвам се, че имах и какво да им покажа. Хубаво е да седнеш на кръглата маса с хора като тях, имаш право поне за малко да се гордееш със себе си.

Това е начинът. Отдавна мина времето, когато компаниите можеха да се крият зад дебели, полу-прозрачни, синьо-зелени стъкла. Днес те трябва да излязат наравно със своите клиенти в борбата за сърца и портфейли. Така, както го правят те. Имат страхотни идеи, пожелавам им успех и ще помагам с каквото мога.

Нещо взеха да ми се затварят очите. Имам още час път. Повечето пътници май се качваха за първи път в самолет, а от Cimber Sterling се наслаждаваха основно на залеза и хубавото време, затова аз, като стюард(ес), закопчавах колани и посочвах места.

Лека нощ! Благодаря ви, че сте с мен.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Класация на българските хостинги за блогове – по идея на Калоян.

Методиката е проста, а резултатите – потресаващи. Класацията е новичка, така че си запазвам правото за корекции, които могат да внесат известни сериозни промени.

В едно лично писмо, адресирано до негов близък приятел, Антон Павлович Чехов споделя горе-долу следната пророческа мисъл : „Под знамето на свободолюбието и човешките права у нас в Русия ще се народят такива гущери и змии, каквито не е имало дори и в Испания по времето на Инквизицията.”

И, наистина, инквизиторите с техните 30 000 осъдени на смърт за около 3 века са направо смешни и мязат на пионерска организация в сравнение с милионите жертви на болшевизма.

За жалост обаче ние не разполагаме с блестящата мисъл на Чехов и въпреки преклонението ни пред разните му там селски врачки и екстрасенси с гордо залепени ютии на челата не можахме да предвидим трагикомичния резултат от Прехода. И затова сега можем единствено да направим една тъжна констатация, перефразирайки гореупоменатия цитат : „Под знамето на демокрацията и пазарната икономика у нас в България се народиха такива тикви от сорта на CUCURBITA MAXIMA, каквито не е имало дори и в НРБ по времето на Тошо Тиквата.”

Повод за настоящото ботаническо отклонение в моя блог е вчерашното решение на Народното събрание да отмени тоталната забрана за пушене на обществени места. Стана ми чудно как по цял свят хората водят битка за добро здраве и дълъг живот, а в България дори и парламентът приема закони в обратната насока... И като че най-шокиращото в случая не е толкова приоритетът на тютюневата промишленост пред здравето, колкото изтъкнатите странни доводи на мнозинството – подобна забрана щяла да намали туристическия поток към бетонираното Черноморие и рОдината като цяло (защото е добре известно, че туристите от цял свят се избиват да пътуват до България заради удоволствието да запалят една цигара в Тутракан или Радомир), цигареният дим бил по-безвреден от автомобилните газове, което го правело изключително приятен за разболяване от рак, бизнесът на дребните собственици на заведения бил по-важен от продължителността на живота на децата им, хората не били достатъчно мотивирани да се плодят вместо да измират от инфаркт и т.н.

А що се отнася до твърдението, че подобни закони не били ефикасни в другите европейски държави, това вече не е довод, ами чиста лъжа, защото : първо - ежедневно установявам как цяла Западна Европа спазва не само ТОЗИ закон, но и всички останали, и второ – България не може да се сравнява с останалите държави, защото не е държава, ами тиквено поле, управлявано от тикви, чийто мозък се е изродил в спаружено тиквено семе. А както е добре известно, тиквите са достатъчно глупави, за да се мислят за особено хитри и да не черпят никога опит от околните, поради което си остават тикви во веки веков, амин!

Абе, кукурбити сплескани такива, защо не вземете да приемете един закон да ви обесят с главите надолу и да оставите здравия разум най-после до покълне в многострадалната българска земя?!

....

Българският парламент заседава:

Взимам присърце молбата на Павел - sparotok и се включвам в създадената Блог вълна. ".......Ако поддръжниците на теорията за иранския произход на българите бяха обяснили, че древните скити и сармати са роднини на на траките, нямаше...

Българите сме емоционален народ. Обичаме силните чувства. Изразяваме ги шумно. Това най-вече личи по думите, които използваме:

„Страхотно беше!”

„Адски много се изкефих!”

„Жесток купон!”

„Ужасно хубаво е тук!”

„Страшен си!”

Независимо от положителната емоция, която влагаме в тях, вибрацията на думите страх, ужас, ад и жестокост няма как да  бъде положителна.

Думите вибрират. Влизат в резонанс с нашите мисли и действия, отпечатват се върху „интонацията” на ежедневието ни. Навикът да използваме думи с негативен заряд може да промени посоката на целия ни живот, без дори да го осъзнаваме.

Макар да се занимавам професионално с думи, аз също дълго време игнорирах факта, че от устата ми излиза вибрацията за „ад”, „жестокост”, „ужас” и „страх”.

Специални благодарности на Елена, която ме светна да спра.

Оттогава много внимателнио подбирам изразните средства и започнах да забелязвам негативния словесен водопад, който ме залива от всички страни: от реклами, разговори, филмови диалози, текстове на български автори в книги, вестници и списания, отвсякъде. Добре прикрити зад маската на позитивизма, изразите с отрицателен заряд имат силата да променят полюса на живота ни от + към – . Достатъчно е само веднъж да гледате новините или да се качите в претъпкан автобус около шест вечерта, за да видите, че никак не сме щастливи…

Вибрацията на думите е с подсъзнателно значение. От „адски хубаво” подсъзнанието разбира само „адски”. И ти дава ад. Съществуват научни доказателства за това. Съществуват мантри. Но тук няма да ви занимавам с тях. Който иска да вярва, който не – пожелавам му „страхотни преживявания!”

Все пак ще завърша с малък експеримент, за да бъда по-убедителен.

Напишете на един лист думата „радост”, а на друг – „тъга”. Напишете ги поне десет пъти. За предпочитане двадесет пъти, но най-успешен ще бъде експериментът, ако напишете „радост” и „тъга” по сто пъти на отделен лист.

Обърнете внимание на процесите, които се случват в тялото ви, докато пишете:

ТЪГА

Свива ли ви се стомахът? Натежава ли ви главата? Изникват ли тъжни спомени от миналото: загуба на близък човек, погребение, раздяла, разочарование, неуспехи? Изплуват ли такива страхове във въображението ви? Притеснявате ли се за бъдещето? Обзема ли ви лека паника? Ако отговорът на всички тези въпроси е „НЕ”, тогава изчакате  действието на наркотиците и/или алкохола да премине и  опитайте отново на трезва глава.

РАДОСТ

Сто пъти. Сещате ли се за вашите деца, докато пишете? Иникват ли образи на най-добрите ви приятели? А спомени от детството? От летните ваканции? От почивките на море? От игрите пред блока? Сещате ли се за първата голяма любов? За първата целувка? Появяват ли се в главата ви мисли за страстен секс, за успехи в кариерата, приключения зад граница, вълнуващи преживявания? Ей така, ни в клин, ни в ръкав? Обзема ли ви лека еуфория? Повдига ли ви се настроението? Става ли ви по-леко на душата?  Ако отговорът на всички тези въпроси е „НЕ”, значи се нуждаете от среща с психиатър.

Шегувам се.

Но, при всички случаи, затвърждавайки вибрацията на думите с писане, съсредоточавайки мисълта си върху тях, вие ще усетите и съответните физиологични промени. В по-малка или по-голяма степен, зависеща от вашата чувствителност, тялото ще реагира, мозъкът ще подхвърля отговарящи на емоцията спомени, въображението ще генерира адекватни на емоцията образи.

Експериментът, обаче, не свършва до тук. Това беше само първата му част.

Сега вземете листите и прочетете това, което сте написали. На висок глас. Можете ли да извикате сто пъти ТЪГА? Ама така, че да звучи радостно в собствените ви уши? Да предизвиква възторг! Защо не се получава? Запишете се на видео, докато го правите. След това прегледайте записа. Обърнете внимание на езика на тялото, на жестовете, на интонацията. Изглеждате ли щастливи? Полезно и приятно е човек да се види отстрани. Поучително. Ще се позабавалявате с опита да звучите еуфорично и възторжено, докато крещите ТЪГА-ТЪГА-ТЪГА. Сто пъти

А сега произнесете РАДОСТ. Само веднъж. Но така, че да ви стане тъжно. Дори най-убедителните артисти ще изглеждат фалшиво, опитвайки се да налучкат правилната интонация за думичката „радост”, която да изразява тъга. Защото „радост“ носи много силна положителна вибрация.

Можете да завършите експеримента приятно. Прочетете сто пъти „радост” на висок глас. Наслаждавайте се на промените, които ще настъпят веднага след това. Наблюдавайте събитията през целия ден. Накефихте ли се?

Тогава следващият път, когато чуете или видите някой „адски” много да се кефи на нещо, моля ви, дайте му да прочете тази статия!

Тихомир Димитров

До Правителствата на Австрия, Белгия, Обединено Кралство Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Ф...

Разговорът ми с Явор Колев (Отдел "Компютърни престъпления" кън ГДБОП) на тема автори, потребители и права. Кой лобира и какви промени са нужни, за да се гарантират правата на авторите? Каква е ролята на лейбълите (големите звукозаписни компаннии,които държат около 80% от световния пазар). Какво точно подписа МВР и какво ни очаква от тук нататък? Какво "законодателство и каква агенция" за торентите предстои да бъде създадена? редно ли е МВР да подписава тайни мораториуми с частни бизнес структури? И др...

Вижте видеото!



Поздравления на PRO.BG, които са лицензирали материалите от сайта си под Creative Commons 3.0 BY (Споделяне)! Така се прави! :-)

... подкрепата в сферата на правосъдието и вътрешната сигурност, която ДСБ дава почти безусловно, е доверие в аванс. Тази подкрепа върви ... отвъд ръба на търпението на част от най-последователните ѝ привърженици. Показателен пример е гласуването на промените в НПК и последвалото вето на президента. При това гласуване народните представители от ДСБ показаха неоправдано доверие към МВР и Прокуратурата, като поеха и върху себе си гаранцията, че новите правомощия при събирането на доказателства няма да бъдат използвани неправомерно за политически и икономически натиск. ...