Дойдох, видях, победих…

и си тръгнах.

Не обичам ретроспекциите. Твърде са ретро. Но какво път.

Прибрах се в България. Изкарах тук една страхотна седмица. Прегърнах цялото си семейство. Няколко пъти. Изпих поне десетина бири с приятели. Порадвах им се, защото ги заслужавам. Хубавото е, че не беше и само за удоволствие. И въпреки че успях да намеря време да разходя велосипеда из морската градина, свърших и малко работа.

Замъкнах се до Новия Български Университет, за да реша казуса на Balkan Case Challenge. Е, университетът се оказа не чак толкова нов, но пък имах безжичен интернет на разположение. Запознах се с интересни хора, повечето по-малки от мен, но смели и самоуверени.

Организацията беше приятно неформална. Такъв беше и подходът ми. Реших, че ще ми е трудно да се състезавам с тях по техните правила. Прибрах се късно вечерта след първия ден там, гледах филм, слушах музика, заспах на дивана в хола. В три сутринта се събудих с ясна идея и план за решение на задачата.

Без учебници. Без теории, цитати и имена в скоби. Без сложни думи и дълги обяснения. Всичко е толкова просто, както каза и Николай, един от състезателите. Започнах с проблема, представих и предложението си как да растем органично и какво ще ни донесе парите, от които имаме нужда. Докато размахвах iPod-а пред журито, ми беше все едно дали ще ме харесат. В съня ми изглеждаше супер. Между другото, с Keynote Remote за iPhone можете да съберете очите на публиката. Mac-чо свърши останалото.

Очаквах повече въпроси. Бях оставил празни полета, заинтересуваха се от няколко. Беше забавно, пък и нали това е целта – да се забавляваме. Докато чакахме резултатите, хапнахме пица. После насядахме в залата и заръкопляскахме, докато раздаваха грамотите. Признавам си, надявах се и аз да получа една. Та си я получих. Второ място.

Да, не е първо, ама през юли ще се разходя до Виена за още. Тогава – повече.

Днес застанах във фоайето на една от офис сградите на Първа Инвестиционна Банка. Исках да се запозная лично с г-жа Мирчева и г-н Тодоров, да им стисна ръцете и отново да им благодаря за оказаната подкрепа. Радвам се, че имах и какво да им покажа. Хубаво е да седнеш на кръглата маса с хора като тях, имаш право поне за малко да се гордееш със себе си.

Това е начинът. Отдавна мина времето, когато компаниите можеха да се крият зад дебели, полу-прозрачни, синьо-зелени стъкла. Днес те трябва да излязат наравно със своите клиенти в борбата за сърца и портфейли. Така, както го правят те. Имат страхотни идеи, пожелавам им успех и ще помагам с каквото мога.

Нещо взеха да ми се затварят очите. Имам още час път. Повечето пътници май се качваха за първи път в самолет, а от Cimber Sterling се наслаждаваха основно на залеза и хубавото време, затова аз, като стюард(ес), закопчавах колани и посочвах места.

Лека нощ! Благодаря ви, че сте с мен.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Прочети цялата новина

Свързани новини: